Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 1701/2011 година. Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Б. С. И., чрез адв. В. Г., против решение № 30 от 9. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 23/2011 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 834 от 10. 12. 2010 г. по гр. д. № 1611/2011 г. на Силистренския районен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на С. Б. С. е предоставено на майката В. Х. И. и е определен режим на лични отношение между детето и бащата всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото през време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Поддържа се неправилност на решението в атакуваната част и се иска отмяната му и предоставяне упражняването на родителските права на бащата, а при условията на евентуалност – определяне на по-разширен режим на лични отношения между детето и бащата.
В изложението по чл. 284, ал.З, т.1 ГПК се твърди наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба В илдан Х. М. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете е предоставено на майката и е постановен режим на лични контакти с бащата -всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и по един месец през лятото, по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. За да постанови този резултат, съдът е взел предвид следните обстоятелства: ниската възраст на детето /същото е родено на 24. 06. 2008 г./; наличието на положителна емоционална връзка между детето и майката; наличието на необходимите родителски качества у майката; наличие на жилище с добри битови условия, предоставено на майката за безвъзмездно ползване от родителите й; факта, че майката не препятства контактите между бащата и детето, за разлика от бащата, който е създавал пречки за майката да вижда и взема детето си; заключението в социалния доклад, че в интерес на детето е да живее с майка си; обстоятелството, че бащата разчита при отглеждане на детето предимно на помощта на майка си, която е със здравословни проблеми /получавала е епилептични припадъци и е с частично намален слух на едното ухо – 50 %/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: а/, длъжен ли е съдът да се произнесе по подадена молба за промяна на определени привременни мерки досежно упражняване на родителските права върху роденото от брака дете и в какъв срок; б/. неявяването на призован свидетел по делото представлява ли невъзможност за събиране на така поисканото и допуснато гласно доказателство. Твърди се, че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото -основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първият поставен въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като спорът относно упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете и режимът на лични контакти с другия родител е решен с подлежащ на изпълнение съдебен акт /въззивно съдебно решение/, няма пречка разрешението на тези въпроси в съдебното решение да не съответстват на определението по привременните мерки, както и упражняването на родителските права и режимът на лични контакти да се променят при промяна на обстоятелствата.
Разглеждането на втория въпрос също не би могло да промени решаващите изводи на съда, тъй като неразпитаният свидетел е ангажиран от бащата за установяване на твърдения, сочещи на липса на чувство за отговорност и на необходимите родителски качества у майката, а в тази насока има ангажирани от страните и събрани множество доказателства – както гласни, така и писмени. Становища по този въпрос са излагани и в изготвените по делото социални доклади
От друга страна, разглеждането на поставените от касатора въпроси не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Разпоредбите от материалния и процесуален закон, касаещи режима на упражняване на родителските права и на лични контакти с другия родител, както и съдебната преценка относно необходимостта от събиране на всички поискани от страните доказателства /СК и ГПК/ са ясни, разбираеми, последователни и формулировката им не създава предпоставки за противоречивото им тълкуване. По прилагането им има създадена богата съдебна практика, включително и задължителна.
При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 9. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 23/2011 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 834 от 10. 12. 2010 г. по гр. д. № 1611/2011 г. на Силистренския районен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на С. Б. С. е предоставено на майката В. Х. И. и е определен режим на лични отношение между детето и бащата всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото в период от време, несъвпадащ с периода на платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б. С. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. Х. М., ЕГН [ЕГН], сумата 500 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: