Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 31.01.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
БОРИС ИЛИЕВ
като изслуша докладваното от съдията Емил Томов ч.гр. д. № 791по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на К. и Г. П. от [населено място] срещу определение № 318 от 28.09.2012г. по гр.д. № 521/2012г на Върховен касациоинен съд І г.о , с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящата жалбоподателка срещу въззивно решение от23.03.2012г по гр.д. № 5621/2011г на Софийски градски съд,същата постъпила само в частта ,с която е уважен предявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС с предмет реална част от УПИ-VІ в кв.45 по плана на [населено място] с площ 465 кв.м.,означен съгласно скица .
В частната жалба се изтъква ,че по делото е приложена данъчна оценка за целия УПИ-VІ в кв.45 по плана на [населено място] с площ 1100 кв.м. ,която данъчна оценка е била определяща за цената на иска съгл. чл. 69 ал.1 т.2 ГПК тъй като е била приета от съда ,страните не са правили възражение по нейния размер . Освен това в имота има къща – търпим строеж , която сграда също има данъчна оценка от 2009г , представена от ответниците , понастоящем жалбоподатели .В определението горното обстоятелство неправилно е игнорирано при извода за недопустимост от касационно обжалване , неправилно квадратурата , а не данъчната оценка на имота като цяло е възприета като критерии . Съображения са развити от адв. В. И.
В отговор ответницата по жалбата Л. И. А. изтъква ,че обжалваното определение е правилно
Частната жалба е постъпила в срок и е допустима Съображенията за нейното допускане до разглеждане в приложеното изложение са неотносими , производството е инстанционен контрол по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна .
С обжалваното определение касационната жалба е оставена баз разглеждане съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК(ДВ бр.100 от21.12.2010) ,тъй като е постъпила срещу въззивно решение, с която е произнесен един от исковетете с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ищцата Л. И. А. ,за частта от 465 кв.м включена в УПИ-VІ в кв.45по плана на [населено място]. За друга част от площта на същия УПИ , право на собственост са претендирали други ищци , чиито иск срещу ответниците е бил отхвърлен с първоинстанционното решение и същото е влязло в сила като необжалвано. В тази друга част е и сградата , собственост на настоящите жарбоподатели , а процесните 465 кв.м., означени съгласно скица, са незастроени. Данъчната оценка е удостоверена със служебно уведомително писмо от 22.04.2009г на С. община – МДТ Б. ,издадена на ищите по съдебно удостоверение ,за нуждите на спора , за площ 1100 кв.м. Съобразно дадената данъчна оценка на цялата площ от 11 072 лв. „земя” ,пропорционално спрямо процесната част от 465 кв.м.,съставът на ВКС е приложил критерия на чл. 280 ал.2 ГПК. Към писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответниците , понастоящем жалбоподатели ,не са повдигали въпрос за цената ,но са приложили удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 ДОПК за имот ,включващ спорната част като тяхна собственост, според която за земята от 1000 кв.м. данъчната оценка е 7740 лв , а заедно със сграда от 32 кв. която те са декларирали, общо 11393лв..
При горните констатации , обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Сградата (полумасивна , паянтова постойка без сторителни книжа), която не е заявена като предмет на иска за ревандикация и не попада в претендираната площ , като факт е била обсъждана с оглед за възраженията на ответниците , тъй като легитимацията на ищцата е по земеделска реституция. При обективно и субективно съединени искове , както в случая , определяща е цената на всеки от исковете , взета по отделтно. При положение, че предмет на въззивното производство е решението , произнесено по иска на Л. И. А. с предмет реална част от УПИ-VІ в кв.45 по плана на [населено място] с площ 465 кв.м. ,при допустимостта по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК следва да се съобрази цената на този иск , въз основа на данните за данъчна оценка по служебно уведомително писмо от 22.04.2009г на С. община –МДТ Б. .Дори да се възприемат данните в приложеното от ответниците по иска удостоверение за данъчна оценка , то оценката на претендираното с иска право ( означена незастроената част с площ 465 кв.м., данъчно оценяема като „земя” ) няма отношение към данъчната оценка на сградата и обуславя оспорвания извод , за цена под размера на чл. 280 ал.2 ГПК На оценка по този ред подлежат правата на ищеца , предмет на защита с иска , а не онези права на ответника , които последният изтъква в процеса по реда на възраженията ,за да оспорва възникването на ищцовото право. Щом въззивното решение е произнесено по иск с цена под 5 000 лева , Върховен касационен съд императивно следва да съобразява критерия за допустимост, приложим за всички оценяеми искове . Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо, както правилно е прието в обжалваното определение .
По изложените съображения ВКС , ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение № 318 от 28.09.2012г. по гр.д. № 521/2012г на Върховен касациоинен съд , І г.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.