3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 24.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 973/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 112 от 29. 03. 2011 г. по в.гр.д. № 119/2011 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 157 от 27. 12. 2010 г. по гр.д. № 574/2010 г. на Каварненския районен съд, с което са уважени предявените от Г. М. Т. против дружеството искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Поддържа се неправилност на въззивното решение, изразяваща се в постановяването му в противоречие с разпоредби от КТ и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с със задължителна практика на ВКС /решение по чл. 290 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба Г. М. Т. изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за валидност, допустимост и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е възприел изцяло изводите на районния съд, според които обективният характер на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква заповедта за уволнение да бъде мотивирана – да посочва какви качества, необходими за ефективното изпълнение на работата, съответният работник или служител не притежава. Приел е, че това осигурява възможност да се провери законността на уволнението и да се осъществи защитата на уволнение работник или служител, както и че немотивирането на заповедта не може да се поправи чрез установяване с гласни доказателства на липсващите качества.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен следният материалноправен въпрос: при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, непосочването в заповедта за уволнение на качествата, които работникът не притежава и които са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, само по себе си води ли до незаконност на уволнението, ако съответният работник или служител е знаел поради липса на какви качества е уволнен.
Така формулираният въпрос е част от спорния предмет и е от значение за изхода на делото.
Неоснователен е доводът, че същият е решен в противоречие с решение на ВКС по чл. 290 ГПК, формиращо задължителна съдебна практика. От мотивите към приложеното от касатора решение № 169 от 31. 05. 2010 г. по гр.д. № 728/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по новия ГПК, е видно, че съставът на съда е приел, че е правилна постановката, според която извършено на основание чл. 328, ал. 5 КТ уволнение би било незаконосъобразно, ако в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са посочени конкретните качества, необходими за ефективно изпълнение на работата, които работникът не притежава. Прието е, също, че заповедта за уволнение на посоченото основание следва да се счита мотивирана и когато посочването на липсващите качества е извършено чрез препращане към друг писмен документ /влязла в сила присъда/. Тоест, мотивите в посоченото решение не съдържат извод, според който непосочването на липсващите качества в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ само по себе си не води до незаконност на уволнението.
Следва да се отбележи, също, че изводите на въззивния съд в обжалваното въззивно решение съответстват на приетото в решения на ВКС по чл. 290 ГПК /р. № 483 от 13. 10. 2009 г. по гр.д. № 5084/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., р. № 383 от 13. 11. 2009 г. по гр.д. № 288/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др./, както и в решения на ВКС постановени по отменения ГПК /р. № 1568 от 21. 12. 2004 г. по гр.д. № 2573/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о./, според които законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква в заповедта за уволнение работодателят да посочи точно и конкретно какви качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, работникът /служителят/ не притежава.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице основание по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателят – търговско дружество ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба сумата 250 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 29. 03. 2011 г. по в.гр.д. № 119/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Каварна, обл. Добрич,[жк], жилищна група „Апартаменти на склона”, [жилищен адрес] ет. 0, ап. 11, с ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. М. Т. сумата 250 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: