4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
София, 30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 761/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадени са е касационни жалби от Й. В. Д., С. Т. Д., А. Ж. Г. и Д. Ж. Г. против решение № 132 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 231/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси и решаването им в противоречие с практиката на ВКС и с други влезли в сила съдебни решения.
Ответната страна по касационната жалба [фирма], Т. Н. Р. и Д. Н. Р. изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационните жалби е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Налице са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С атакуваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което е признато за установено между страните по делото, че договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между Т. и Д. Р. /продавачи/ и А. Г. Ж. /купувач/, с нотариален акт № 40/2000г., както и договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между А. и Д. Г. /продавачи/ и Й. Д. /купувач/, с нотариален акт № 41/2000 г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД.
За да постанови този резултат апелативният съд е приел, че и двата договора са привидни и прикриват нищожни съглашения по чл. 152 ЗЗД, тъй като действителната воля на страните по сделките е била не да прехвърлят собственост, а да уговорят предварително начин за удовлетворяване на кредиторите, различен от предвидения в закона. Приел е, че купувачите по двата договора А. Г. и Й. Д. към сключването им са били кредитори на първоначалните прехвърлители Т. и Добрислав Р., като вземането на А. Г. произтича от договор за заем от 22. 01. 1999 г., обезпечен с договорна ипотека и запис на заповед, а вземането на Й. Д. произтича от неформално споразумение, постигнато между Т. и Добрислав Р., А. Г. и Й. Д., с което вземането на А. Г. срещу Р. се прехвърля на Й. Д.. Приети са за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че в случая е допустимо доказването на привидността със свидетелски показания, тъй като има начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК – запис на заповед от 23. 11. 1999 г. и договор за заем от 22. 01. 1999 г., сключен с н.а. № 123/1999 г., представляващо основание за допускане на свидетелски показания за установяване на симулация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси:
а/. може ли да се прогласява нищожност на договор на основание, което не е посочено в исковата молба – с твърдение, че този въпрос по иска за нищожност на договора, сключен с н.а. № 41/2000 г., е решен в противоречие с решение на ВКС по чл. 290 ГПК;
б/. дали прехвърлянето на недвижим имот, ипотекиран в полза на заемодателя като обезпечение на задължението на заемополучателя по договор за заем, от длъжника-заемополучател на кредитора-заемодател, извършено след сключване на договора за заем и за ипотека и след настъпване на падежа на задължението и неизпълнението му, е валидно и представлява даване вместо изпълнение или е нищожна уговорка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона – с твърдения, че същият е решен в противоречие с други решения на ВКС, едно от които е постановено по новия ГПК;
в/. ако след настъпване на падежа на задължението за връщане на парична сума по договора за заем заемополучателят подпише запис на заповед като обезпечение на остатъка от задължението /непогасената част/, то подписването на записът на заповед представлява ли новиране на задължението – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с други влезли в сила съдебни решения;
г/. записът на заповед, издаден от ищеца, позоваващ се на симулация, представлява ли начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и може ли да служи като основание за допускане на гласни доказателства на ищеца за разкриване на симулация – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с влезли в сила решения на ВКС, включително и с решение по чл. 290 ГПК.
Правните въпроси /материалноправен и процесуалноправен/, посочени по-горе в б.”б” и б.”г”/ са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело.
Относно въпроса описан по-горе в б.”б” /дали прехвърлянето на недвижим имот, ипотекиран в полза на заемодател като обезпечение на задължение на заемополучател по договор за заем, от длъжника-заемополучател на кредитора-заемодател, извършено след падежа на задължението на заемополучателя и неизпълнението му, е валидно и представлява даване вместо изпълнение или е нищожна уговорка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона/- доказано е твърдението на касатора, че същият е решен противоречие както с решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, така и с решения по чл. 290 ГПК, формиращи задължителна съдебна практика. В приложените към изложението решения на ВКС /решение № 277/13. 07. 2009 г. по гр.д. № 1107/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 144 от 24. 04. 2009 г. по гр.д. № 4782/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 558 от 23. 06. 2003 г. по гр. д. № 653/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 873 от 18. 11. 2009 г. по гр.д. № 4469/2008 г. на ВКС, ІV г.о./ се приема, че след като прехвърлянето на ипотекирания недвижимият имот е извършено след сключване на договора за заем и договора за ипотека и след настъпване на падежа на задължението, то прехвърлителната сделка е валидна. Прието е, че тази сделка не прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД, тъй като съгласието за продажба на имота не предхожда, нито съвпада по време със сключване на договора за заем и на договора за ипотека, а е постигнато след сключване на тези договори и след настъпване падежа на задължението и неизпълнението му. Прието е, че тази прехвърлителна сделка представлява уговорка за даване вместо изпълнение, каквато уговорка е валидна предвид възможността на страните да уговорят изпълнение на нещо различно от първоначално договореното. Изводите на съда в обжалваното въззивно решение противоречат на приетото в цитираните решения.
Относно въпроса описан по-горе в б.”г” /дали записът на заповед, издаден от ищеца, позоваващ се на симулация, представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и може ли да служи като основание за допускане на гласни доказателства на ищеца за разкриване на симулация/ – също е доказано решаването на този въпрос в противоречие с влезли в сила решения на ВКС, включително и с решение по чл. 290 ГПК. В решение № 1449 от 14. 01. 2009 г. по гр.д. № 4699/2007 г. на ВКС, ІV г.о., както и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение№ 484 от 11. 06. 2010 г. по гр. д. № 375/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК представлява документ, изходящ от насрещн ата страна, която оспорва доводите за привидност на сделката, както и че записът на заповед, подписан от ищеца, позоваващ се на симулация, не може да се окачестви като начало на писмено доказателства, тъй като не изхожда от противната страна. В случая е прието, че е допустимо установяването на привидността на договорите за продажба с гласни доказателства, тъй ка то е налице писмено доказателство /издаден от ищеца запис на заповед/, което прави вероятно твърдението му, че съгласието е привидно.
Другите два въпроса, посочени в изложението и описани по-горе в б.”а” и б.”в”, не са разглеждани във въззивното решение. Никъде в мотивите апелативният съд не е приел, че подписването на запис на заповед от заемополучателя след настъпване на падежа на задължението му за връщане на заетата сума и като обезпечение на остатъка от задължението представлява новиране на задължението. А, относно правната квалификация на иска за прогласяване нищожността на договора, сключен с н.а. № 41/2000 г., с въззивното решение съдът е възприел дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на този иск – чл. 26, ал. 1, пр. 5 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, определена въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по посочените по-горе материалноправен и процесуалноправен въпроси, а на жалбоподателите следва да бъде предоставена възможност да внесат държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационните жалби, в размер общо на 654 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 231/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер общо на 654 лв. /377 лв. дължими от Й. и С. Доневи и 377 лв. дължими от А. и Д. Г./ и представят доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горните указания касационните жалби ще бъдат оставена без разглеждане, а образуваното по тях производство прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: