4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 05.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1471/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. П. С., чрез адв. К. С. Г., против решение № 1487 от 9. 03. 2011 г. по гр. д. № 453/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ брачен въззивен състав в частта, с която се потвърждава решение № ІІІ-23-65 от 30. 06. 2009 г. по гр. д. № 1373/2008 г. на СРС, 82 с-в в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, в частта на определения режим за лични контакти между малолетното дете и бащата и в частта на определения срок, за който е предоставено ползването на семейното жилище. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му в същите и постановяване на решение, с което бъде постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпругът, режимът за лични контакти да не налага преспиване на детето в дома на бащата, а срокът за ползване на семейното жилище да бъде увеличен.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. Д. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С въззивното решение градският съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, с което режимът за лични контакти между малолетното дете и бащата е определен всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. и 30 дни през лятото по време несъвпадащо с отпуска на майката, и е отменил решението в частта на определения срок, за който е предоставено ползването на семейното жилище, като вместо 6 месечен е определил едногодишен срок от влизане в сила на решението.
За да постанови този резултат съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни, като противобрачното поведение на съпругата се изразява в прояви на ревност, отправяне на обиди към съпруга на публични места, вдигане на скандали пред детето и приятели на съпруга, злепоставянето му на работното място чрез телефонни обаждания, непредприемане и от нейна страна на действия за преодоляване на конфликтите и възстановяване на нормалните семейни взаимоотношения. Относно режима на лични контакти е прието, че определеният с първоинстанционното решение режим на лични контакти между малолетното дете и бащата е в интерес на детето, тъй като осигурява възможност за поддържане на връзката родител-дете – необходимо условие за правилното възпитание, развитие и израстване на детето. Съобразено е и обстоятелството, че бащата е психично и клинично здрав и не би застрашил с поведението си психичното и физическо здраве на сина си – след проведено лечение на хероинова зависимост се намира в продължителна /около 10 годишна/ ремисия, не злоупотребява с алкохол. Относно срока за предоставяне на семейното жилище /хол от тристаен апартамент, с общо ползване на кухня и сервизни помещения/ е приел, че същият следва да бъде определен на една година, за да има възможност съпругата, упражняваща родителски права и полагаща непосредствени грижи за детето, да се устрои и си намери подходящ дом.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси:
а/. ако първоинстанционният съд не е извършил доклад или докладът не съответства на изискванията на чл. 146 ГПК /не съдържа посочване на подлежащите на доказване факти, разпределение на доказателствената тежест, вярна правна квалификация на иска/, то въззивният съд длъжен ли е да поправи това процесуално нарушение и да извърши нов доклад;
б/. в бракоразводния процес кой носи тежестта за доказване на собствеността върху семейното жилище; бракоразводното решение формира ли сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху жилището; при висящ спор за собственост на семейното жилище следва ли да се спира бракоразводният процес до решаване спора за собствеността;
в/. при решаване на въпроса с ползването на семейното жилище и с режима на лични контакти с родителя, неупражняващ родителски права, съдът следва ли да следи служебно за интересите на децата, както и допустимо ли е да се съчетава ограничен целогодишен режим на лични контакти с детето /първа и трета събота от месеца, без преспиване/ с възможност през лятото бащата да контактува с детето в продължение на 30 дни, непрекъснато.
Първият въпрос /по т. „а”/ е процесуалноправен и същият е поставен без да се сочи връзка с настоящото дело – с установените факти, със събраните доказателства, с извършените от съда и страните процесуални действия. Поради това не би могло да се приеме, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за изхода на делото. От друга страна, оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения представлява касационно основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК.
Относно втората група въпроси – жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика /ТР, ППВС, решения на ВКС по чл. 290 ГПК/, не представя решения на ВКС, постановени по новия ГПК или по отменения ГПК, нито съдебни решения на районен, окръжен или апелативен съд. Твърдението, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика и са решавани противоречиво от съдилищата е недоказано и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Относно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разглеждането на тези въпроси не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл. 56 СК и чл. 107 СК /отм./ са ясни, разбираеми и формулировката им не създава предпоставки за противоречивото им тълкуване. По прилагането им има създадена обилна съдебна практика, включително и по поставените от жалбоподателката въпроси – бракоразводното решение не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху семейното жилище; при висящ спор за собственост върху семейното жилище бракоразводният процес не следва да се спира до решаване на спора за собствеността; при промяна на обстоятелствата е допустимо да се постанови промяна на ползването на семейното жилище; в тежест на всяка от страните е да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Относно останалите въпроси, също не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – и по тези въпроси жалбоподателката не се сочи задължителна съдебна практика /ТР, ППВС, решения на ВКС по чл. 290 ГПК/, не представя решения на ВКС, постановени по новия ГПК или по отменения ГПК, нито съдебни решения на районен, окръжен или апелативен съд и не доказва твърдението си, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика и са решавани противоречиво от съдилищата. Относно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разглеждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както в разпоредбата на чл. 106 СК /отм./, съотв. чл. 59 СК, така и в разпоредбите на чл. 107 СК /отм./, съотв. 56 СК интересът на децата е изведен като основен критерий както при решаване на въпроса за упражняване на родителските права и режима на лични контакти и за ползването на семейното жилище. Тоест, отговорът на въпроса: „Трябва ли при определяне ползването на семейното жилище и при определяне упражняването на родителските права и режима на лични контакти съдът да следи служебно за интересите на децата?” се съдържа в самите правни норми и разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Допустим е всеки режим на лични контакти, който е съобразен с интересите на детето.
Останалите доводи в изложението представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не следва да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
Ответникът по жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1487 от 9. 03. 2011 г. по гр. д. № 453/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ брачен въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: