ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
София, 29.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря в
присъствието на прокурора изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА
гр.дело N 1300/2011 година.
Производството е по чл.288 ТПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, район М., чрез пълномощника адв. Н. Н. от АК-София, срещу решение № 655 от 19.04.2011 година по гр.д. N 917/2010 година на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 19.08.2010 г. по гр.д. № 1857/2007 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, като са уважени искове на В. Д. Г. от София срещу касатора за сумата 19 115 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, предявени като частични, както и на К. А. Д. от София срещу касатора за сумата 3 900 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди и 4 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди – искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника, сега касатор, „Ч. Ю. СА. /клон България/ и [фирма]. В изложението към касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответниците В. Д. Г. и К. А. Д., двете от София, чрез пълномощника си адв. В. М.-Т. от АК-София, оспорват както допустимостта, така и основателността на касационната жалба. Излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по съществото на правния спор.
Писмен отговор е постъпил от третото лица-помагач „Ч. Ю. СА. /клон България/, чрез пълномощника му адв. Е. М. от АК-София. Заявява становище, че касационната жалба е основателна поради неправилност на въззивното решение. Излага съображения в тази насока.
Жалбата е частично допустима, тъй като някои от исковете са с цена под 5000 лева и не подлежат на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. В допустимата част жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирано лице, поради което следва да бъде разгледана. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Касационната жалба е бланкетна. Основанията за недопустимост и неправилност на решението са развити в изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК – поддържа се недопустимост поради произнасяне на въззивния съд на основание, различно от заявеното в исковата молба, както и неправилност на решението поради липса на доказателства за наличието на пряка и непосредствена връзка между неизправността на противопожарните хидранти и неправомерно действие или бездействие на служители на касатора, недоказаност на размера на причинените вреди, както и невъзможност да се приложи солидарната отговорност по чл.53 ЗЗД спрямо няколко възложители на работа – юридически лица. Не са формулирани, обаче, конкретните въпроси, които са от значение за изхода на делото и са обусловили правните изводи на съда, нито се обосновава противоречие между приетото от въззивния съд и практика на Върховния касационен съд, и/или практика на съдилищата – задължително изискване съгласно т.1 на TP №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК. Посочени са основанията по чл.280, ал.1 ГПК, но това е направено формално, без каквито и да е правни доводи. Приложените съдебни актове не разкриват фактическа или правна близост с разглеждания казус и сами по себе си не удовлетворят изискванията за допускане на обжалването. Както вече се посочи, за да се премине към обсъждане на касационните основания по съществото на правния спор, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице.
По въпроса за допустимостта на обжалваното решение касационният състав взема отношение служебно, съобразно приетото в цитираната т.1 на TP №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК. В случая произнасянето на въззивния съд е на предявеното основание – обективно и субективно активно съединени искове за вреди от непозволено увреждане, предявени от увредените лица срещу възложителя на работа, които съдът е квалифицирал по чл.49 ЗЗД. Характера и степента на вредите, както и техния паричен еквивалент, подлежат на установяване в хода на делото и се отразяват върху размера на обезщетението. Няма пречка ищците да твърдят вреди, по-големи от установените по делото, както и недоказването на това тяхно твърдение няма за последица недопустимост на постановения съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 655 от 19.04.2011 година по гр.д. N 917/2010 година на Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], София, район М., подадена чрез пълномощника адв. Н. Н. от АК-София, срещу решение № 655 от 19.04.2011 година по гр.д. N 917/2010 година на Софийския апелативен съд в частта, с която са разгледани искове с цена под 5000 лева – за обезщетение за унищожаване на лични движими вещи на В. Д. Г. от София, предявен в размер на 3 115 лева, за неимуществени вреди, предявен като частичен в размер на 500 лева от същата ищца и за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, предявен от К. А. Д. от София.
Определението във втората му част може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.