3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1323/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Я. С. З., чрез адв. С. В., против решение от 25. 02. 2011 г. по гр. д. № 9610/10 г. на Софийски градски съд, ІV-В с-в в частта, с която е потвърдено решение от 8. 04. 2010 г. по гр. д. № 54757/2009 г. на Софийски районен съд, 76 с-в в частта, с която предявеният от Я. С. З. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, е отхвърлен за разликата над сумата 3000 лв. до сумата 20000 лв. и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени, на основание чл. 200 КТ, обезщетения за имуществени вреди от трудова злополука – 375, 60 лв. разходи за проведено санаториално лечение и 172, 55 лв. разходи за лекарства и вместо това е постановено решение, с което тези искове са отхвърлени. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му и уважаване на посочените искове в пълните предявени размери.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение в частта относно исковете по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, представляващи направени разходи за проведено санаториално лечение в размер на 375, 60 лв. и за лекарства в размер на 172, 55 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба /4. 04. 2011 г./ и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Цената на исковете по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под 5000 лв., поради което въззивното решение по тези искове е изключено от касационен контрол. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата си част касационната жалба допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта досежно иска по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която предявеният от Я. С. З. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, е отхвърлен за разликата над сумата 3000 лв. до сумата 20000 лв. За да постанови този резултат съставът на съда е приел, че сумата 3000 лв. е достатъчна, за да обезщети ищеца за търпените болки и страдания. Отчел е характера и тежестта на травматичното увреждане /”навяхване на дясната коленна става; частично разкъсване на вътрешната полатерална връзка”/, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания /около 3 месеца, по-интензивни през първите 30 дни, а след това спорадично – при пренатоварване или промяна на времето/, краткия период на възстановяване /общо 3 месеца лечебен и възстановителен период, включващ и 20 дневно обездвижване на крака/, търпените битови неудобства през периода на имобилизация на крака, благоприятните прогнози за заболяването и наличието на пълно възстановяване /възстановена стабилност на ставата и на частично разкъсаната връзка и възможност за полагане на труд/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси: а/. при определяне на неимуществените вреди следва ли съдът да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, включително и инфлационните процеси, възрастта на пострадалия, възстановителния период, отражение на увреждането върху здравето и физическата цялост на лицето, прогнози за развитие на заболяването; б/. как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с т. 11 ППВС № 4/68 г., решавани са противоречиво от съдилищата и разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Неоснователен е доводът, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика /ППВС № 4/68 г., т. ІІ/. В цитираното постановление е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъл на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди. В случая, при определяне размера на обезщетението съдът е преценил всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение при определяне на търпените неимуществени вреди – отчел е характера и тежестта на травматичното увреждане, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, продължителността на лечебния и възстановителен период, търпените битови неудобства, благоприятните прогнози за здравето на ищеца и наличието на пълно възстановяване. Размерът на определеното обезщетение сочи, че същото е съобразено и с датата на настъпване на злополуката /11.12. 2006 г./, и с икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната, и с възрастта на увредения. Важно е обстоятелствата да са отчетени при определяне размера на обезщетението, макар и изброяването им в мотивите към решението да не е изчерпателно.
Не е доказано противоречивото решаване на поставените въпроси от съдилищата. От приложените към изложението решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, и изложените към тях мотиви не би могло да се приеме, че съдебните състави са прилагали по различен начин обществения критерий за справедливост. Съдебните актове касаят случаи, които са твърде различни от настоящия по вид и тежест на увреждането /уврежданията са свързани с частична или цялостна ампутация на пръсти на горните крайници, с придобита тежка вибрационна болест, причинили са инвалидност на пострадалите лица, както и трайни козметични дефекти/, възраст на увредените, продължителност и интензитет на търпените болки и страдания, проведени оперативни лечения и т.н.. Именно прилагането на критерия за справедливост, съотнесен към всички обстоятелства, установени при всеки един от случаите, е наложило определяне на различни размери на обезщетенията за търпените неимуществени вреди.
Разглеждането на поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и на чл. 200 КТ са ясни и формулировките им не създават предпоставки за противоречивото им тълкуване, а по приложението им има създадена съдебна практика, включително и такава, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25. 02. 2011 г. по гр. д. № 9610/10 г. на Софийски градски съд, ІV-В с-в в частта, с която е потвърдено решение от 8. 04. 2010 г. по гр. д. № 54757/2009 г. на Софийски районен съд, 76 с-в в частта, с която предявеният от Я. С. З. против [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, е отхвърлен за разликата над сумата 3000 лв. до сумата 20000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Я. С. З. касационна жалба в частта й срещу решение от 25. 02. 2011 г. по гр. д. № 9610/10 г. на Софийски градски съд, ІV-В с-в в частта досежно исковете по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разходи за проведено санаториално лечение в размер на 375, 60 лв. и разходи за лекарства в размер на 172, 55 лв. И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1323/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: