2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1154
София, 26.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 593/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Л. И. Б., чрез адв. Б. Т., против решение № 982 от 14. 12. 2010 г. по гр. д. № 494/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с друго решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решение от 18. 02. 2010 г. по гр. д. № 1614/2006 г. на Софийски градски съд, ГО, І-11 с-в в частта, с която предявеният от Л. И. Б. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на родителите му И. П. Б. и М. П. Б., настъпила на 19. 05. 2001 г., в резултат пътнотранспортно произшествие, причинено по вина на Д. Ж. С., който към 19. 05. 2001 г. е работил като шофьор в ответното дружество.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че искът е неоснователен, тъй като на 16. 10. 2001 г. ищецът Л. Б. и [фирма] /застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с [фирма], собственик на управлявания от прекия деликвент автомобил/ е подписано споразумение, по силата на което увреденият И. Б. се е съгласил да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди от смъртта на родителите си със сумата 20000 лв., заявил е че няма да има повече претенции по повод претърпените вреди от процесното пътнотранспортно произшествие и посочената сума му е изплатена от застрахователя. Прието е, че с подписването на това споразумение е погасено материалното право на ищеца да претендира обезщетение за същите вреди от възложителя на работа.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил следния материалноправен въпрос: споразумението, сключено между увредения и застрахователя, с което увреденият се е съгласил да бъде обезщетен с посочена в договора парична сума за причинени му от настъпило застрахователно събитие вреди и е заявил, че няма да има повече претенции по повод претърпените вреди от същото застрахователно събитие, лишава ли увредения от право да претендира от деликвента или възложителя на работа, които не са били страни в споразумението, обезщетяване на същите вреди.
Така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Неоснователен е, обаче, доводът за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Уредбата на касационното обжалване е насочена към преодоляване на противоречива практика на съдилищата. Ако по даден правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, има формирана задължителна съдебна практика с постановено от Върховния касационен съд тълкувателно решение или решение по чл. 291 ГПК и ако правният въпрос по конкретното дело е решен в съответствие с тази уеднаквена и задължителна съдебна практика, не е налице основание за допускане на касационно обжалване нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /тъй като противоречивата практика вече е уеднаквена с постановеното решение по чл. 291 ГПК/, нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /тъй като правният въпрос е решен в съответствие с уеднаквената задължителната съдебна практика/. В този смисъл е ТР № 1/2010 г., т. 3. В случая, по поставения от касатора материалноправен въпрос вече има задължителна съдебна практика – постановени решения по чл. 291 ГПК /решение № 204 от 4. 07. 2011 г. по гр. д. № 220/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 306 от 7. 06. 2011 г. по гр. д. № 1556/09г. на ВКС, ІV г.о., решение № 478 от 22. 07. 2010 г. по гр. д. № 943/09г. на ВКС/ и посоченият правен въпрос е решен в съответствие с приетото по същия въпрос в тези решения. С оглед на това и по изложените по-горе съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 982 от 14. 12. 2010 г. по гр. д. № 494/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: