3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 31.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1029/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. П. М., чрез адв. С. Д. И., против решение от 1. 03. 2011 г. по гр. д. № 10595/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в с-в, с което е потвърдено решение от 15. 06. 2010 г. по гр.д. № 46602/2009 г. на Софийски районен съд, ГО, 63 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против В. академия – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с чл. 329 КТ и при несъответствие изводите на съда за реално съкращаване на щата и за законосъобразно извършен подбор с доказателствата по делото. Иска се отмяната му и уважаване на исковете.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС. Прилага решения на ВКС, постановени по отменения ГПК.
Ответната страна по касационната жалба В.А. – [населено място] изразява становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от Е. П. М. против В. академия – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат съдебният състав е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „лекар-ординатор” в ЦВМЕАМ, „Отделение за освидетелстване на наборници и резервисти”, тъй като в щатното разписание, в сила към връчване на заповедта за уволнение, от общо 29 бр. от посочените длъжности за цялата страна /не конкретно за всяко отделно военно окръжие/ са останали 13 бр., а съкращението е извършено от компетентен и оправомощен за това орган по чл. 35, ал. 1, т. 16 ЗОВСРБ /отм./ – министъра на отбраната, който е издал заповед за съкращаване на част от посочените длъжности и е одобрил новото щатно разписание, изготвено от началника на ВМА – София. Приел е, че преди извършване на уволнението работодателят е извършил законосъобразен подбор – със заповед на началника на ВМА е определена комисия по извършване на подбора, определени са критериите за подбор в съответствие с КТ/квалификация – образование, практически умения, спец.курсове, делови и професионални качества, комуникативност, етика, организация на работата и ниво на изпълнение на работата – отговорност, качество, спазване на трудовата дисциплина/, комисията е извършила подбор между всички 24 бр. служители, заемащи съкращаваните длъжности, изготвила е персонални оценителни листове. При подбора ищецът е получил 27 точки и е бил класиран на 23 място. Комисията е предложила запазване на трудовите правоотношение с първите 13 бр. класирани. Приел е, че последващото разпределение на несъкратените 13 бр. служители по конкретни работни места в страната е последващо действие по организиране на трудовия процес, нямащо отношение към законосъобразността на уволнението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правни въпроси, към които отнася твърденията си за противоречивото им решаване в сравнение с други влезли в сила решения на ВКС, постановени по отменения ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение, изразяваща се в това че изводите на съда противоречат на доказателствата по делото, тъй като последните не установяват законосъобразно извършен подбор – в съответствие с критериите в КТ и с фактическото положение, както и реално съкращаване на щата. Тези доводи са свързани с въпроси по установеността на фактите, обсъждане на събраните доказателства, обосноваността на решението и с твърдения за нарушение на материалния закон и представляват по същество касационни основания за отмяна на въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. С въвеждането им не се мотивира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК – правен въпрос, включен в предмета на спора и от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че правните разрешения, дадени с решението на въззивния съд, не противоречат на приетото в приложените решения на ВКС – р. № 1640/8.01.2008г.по гр. д. № 508/2005 г., ІІІ г.о. и р. № 43/23.01.2008г. по гр.д. № 486/2005 г., ІV г.о. Първото цитирано решение разглежда въпроси, неотносими към настоящия казус – има ли съкращаване на щата когато се променя самата длъжност и на нейно място се създава нова /т.нар. „трансформация на длъжности”/. Във второто се разглеждат въпроси, свързани със случаите, задължаващи работодателя да извърши подбор, с критериите при подбор, с неформалност на подбора, с тежестта за установяване извършването на подбора и законосъобразността му. Приетото от ВКС по тези въпроси не е в противоречие с правните изводи на съда, съдържащи се в обжалваното въззивно решение.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 1. 03. 2011 г. по гр. д. № 10595/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: