2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 03.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 546/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1,вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. С. против определение от 11. 07. 2011 г. по ч. гр. д. № 13011/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д с-в, с което е постановен отказ да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство при отстраняване нередовностите на подадена от същия на 22. 12. 2010 г. частна касационна жалба против определение № 17471 от 15. 12. 2010 г. по ч. гр. д. № 13011/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV В въззивен състав. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му съдът не е взел предвид финансовото, имотно и здравословно състояние на молителя. Иска се отмяната му и уважаване на молбата за допускане на правна помощ.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Н. С. по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осъществяване на процесуално представителство на молителя при отстраняване нередовностите на подадена от същия частна касационна жалба – преподписването й от адвокат и привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. В мотивите към определението е прието, че от представените към молбата декларация за семейно и имотно състояние и писмени доказателства не може да се направи извод, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за преподписване на частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗПП, предпоставка за уважаване на направено искане за допускане на правна помощ е липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като преценката за това съдът формира като съобрази доходите на лицето, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства, от значение за случая. В настоящата хипотеза, от приложените към молбата за допускане на правна помощ декларация и писмени доказателства се установява, че молителят е роден 1947 г., женен е, няма непълнолетни деца, инвалидизиран е от 2004г., има собствен апартамент и месечните му доходи възлизат на 930лв. /339 лв. от инвалидна пенсия и 589, 37 лв. от трудово възнаграждение/.
При тези данни и предвид размера на оспорваното от молителя вземане, процесуалните действия, за извършването на които се иска допускане на правна помощ /преподписване на частна касационна жалба и привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК/ и минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за този вид услуга, съобразно чл. 7,т.7 и чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /100 лв./, следва да се приеме, че молителят притежава имущество, с което би могъл да заплати средствата, необходими за адвокатско възнаграждение.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11. 07. 2011 г. по ч. гр. д. № 13011/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: