2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
София, 06.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 665/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. П. и И. П. П. против определение № 2570 от 25. 08. 2011 г. по ч. гр. д. № 1566/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 1. 06. 2011 г. по гр. д. № 811/2008 г. на Варненския районен съд, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на Н. Т. Г. и М. Н. Г. сумата 950 лв. деловодни разноски. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му, а при условията на евентуалност – намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по частната жалба Н. Т. Г. и М. Н. Г. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията й след измененията със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./.
Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно определение, с което частните жалбоподатели – ищци в първоинстанционното производство са осъдени, на основание чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, да заплатят на двама от ответниците по иска сумата 950 лв. деловодни разноски, направени за адвокатско възнаграждение /900 лв./ и за възнаграждение за вещо лице /50 лв./. За да постанови този акт, окръжният съд е приел, че претенцията за разноски е основателна, тъй като съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ такива се дължат и при прекратяване на делото поради отказ от иска. Приел е, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение предвид размера на исковата претенция /22963 лв./, фактическата и правна сложност на делото /сумата се претендира като обезщетение за извършени подобрения в чужд имот/ и предвид обстоятелството, че преди предприетия отказ от иска по делото са проведени 9 съдебни заседания, разпитвани са свидетели, изслушвани са две съдебно-технически експертизи /основна и допълнителна/, събирани са писмени доказателства.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи процесуалноправен въпрос – дължи ли се заплащане на деловодни разноски в пълен размер, ако ищецът е направил отказ от иска и производството по делото е било прекратено, с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с две определения на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Така формулираният въпрос е разгледан от въззивния съд и е обусловил преценката му за дължимостта на разноските в хипотезата на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ и размера им. Не е доказано, обаче, твърдението същият да е решаван противоречиво от съдилищата. Към изложението са приложени две определения на ВКС. От мотивите към определение от 13. 04. 2005 г. по ч.т.д. № 119/2005 г. на ВКС, І т.о. е видно, че съдебният състав е приел, че при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска разноски се дължат на основание чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ и следва да се присъдят, а частта от претенцията, касаеща адвокатско възнаграждение не следва да се уважава, ако липсват доказателства уговореното възнаграждение да е било изплатено на процесуалния представител. В определение № 365 от 11. 11. 2008 г. по т.д. № 386/2008 г. на ВКС, ТК също е прието, че при оттегляне на иска се дължат всички направени разноски, но предвид цената на иска /50000 лв./ и Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на 2500 лв., на основание чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./. В този смисъл, не би могло да се приеме, че решението на въззивния съд по поставения от касатора процесуалноправен въпрос противоречи на приетото от съдебните състави в цитираните определения.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2570 от 25. 08. 2011 г. по ч. гр. д. № 1566/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: