3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1277/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Й. Х., чрез адв. А. Д., против решение № 655 от 5. 05. 2011 г. по гр. д. № 3292/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 2855 по гр. д. № 2229/2010 г. на Пловдивския районен съд и е уважен предявеният от Г. К. Х. срещу И. Й. Х. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане на сумата 7500 лв. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводите на съда, че с посочената сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата, не съответстват на доказателствата по делото и почиват на недопустими доказателства. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие със задължителна практика на ВКС и със съдебната практика и разглеждането на които ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Г. К. Х. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционно решение и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че ответникът се е обогатил без основание с претендираната сума за сметка на ищцата, тъй като с тази сума, съставляваща лични средства на ищцата, била платена продажна цена по договор за покупко-продажба на автомобил, сключен между ответника и трето лице. Приел е, че това е довело до неоснователно увеличаване имуществото на ответника /чрез покупка на лек автомобил без да се заплати продажната му цена/ за сметка на имуществото на ищцата, което е намаляло чрез плащане на продажната цена с нейни средства, че обедняването и обогатяването произтичат от едни и същи факти и неоснователно обогатилият се е длъжен да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните процесуалноправни въпроси: а/. допустимо ли е със свидетелски показания да се установяват извършени плащания по договори за суми над 5000 лв.; б/. дали писмени договори с посочено в тях задължение за заплащане на парична сума доказват предаването и получаването на сумата. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС /задължителна и незадължителна/ и разглеждането им ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Първият въпрос няма връзка с предмета на делото. Това е така, тъй като породеният между страните спор е свързан с това чия собственост са били средствата, с които е платена продажната цена по сключения между ответника и третото лице договор за покупко-продажба на автомобил, а не с факта на сключване на такъв договор и изпълнението му. Сключването на договора и заплащането на продажната цена по същия са установени с писмени доказателства /договор за покупко-продажба на МПС, фактура и касова бележка/ и тези факти не са били спорни по делото. Спорно е било обстоятелството чия собственост са били паричните средства, с които е направено разплащането /на ищцата или на ответника/ и именно с цел установяване на твърдението на ищцата, че плащането е направено с нейни лични средства са събирани както писмени доказателства /договор за потребителски кредит и за превод на сумата на ищцата/, така и гласни такива /показанията на продавача по сключения с ответника договор/. Тоест, процесуалният въпрос за допустимостта на гласни доказателства за установяване сключване на договори на стойност над 5000 лв. и за погасяване на установени с писмен акт парични задължения не е свързан с подлежащите на доказване факти, релевантни за спора, предмет на настоящото дело. От друга страна, жалбоподателят нито се позовава на задължителна съдебна практика /ТР, ППВС, решения по чл. 290 ГПК/, нито представя съдебни решения, установяващи противоречиво решаване на посочения процесуален въпрос. Разглеждането на поставения процесуален въпрос не би допринесло за точното прилагане на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, тъй като посочените процесуални норми са ясни, конкретни, формулировката им не дава основание за противоречивото им тълкуване и по прилагането им има създадена обилна съдебна практика.
Вторият въпрос е поставен твърде общо, неконкретно, без да се обосновава връзка с конкретния казус. Дали един договор ще се приеме като доказателство за платени по същия суми зависи от формулировката на клаузите на сделката и дали от текстовата част става ясно, че посочената в документа сума е изплатена от едната и получена от другата страна по договора. Преценката би била различна според волята и изявленията на страните, обективирани в договора, а не зависи само от факта дали в документа се сочи парична сума. И по този въпрос жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика и не представя съдебни решения с оглед посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Разглеждането на такъв въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като същият не е свързан с дадена правна норма /не се иска разкриване на точния смисъл или отстраняване на непълна или неясна правна уредба/, нито обсъждането му би допринесло за развитието на съдебната практика.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 655 от 5. 05. 2011 г. по гр. д. № 3292/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: