3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1289
София, 29.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 856/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Л. Я. Х., чрез адв. Х. Н., против решение № 77 от 18. 03. 2011 г. на Габровския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба И. Ц. Х., Е. В. Ш. и В. Ч. Ш., чрез адв. Х. Б., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил решение на Севлиевския районен, с което е уважен предявеният от Л. Я. Х. срещу И. Ц. Х., Е. В. Ш. и В. Ц. Ш. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и е признато за установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 24/2010 г., с който И. Ц. Х. продава на Е. В. Ш. и В. Ц. Ш. собствения си апартамент, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с морала, и е прекратил производството по делото по така предявения иск.
За да постанови този резултат съдебният състав е приел, че ищцата няма правен интерес да установява нищожност на договор, с който синът й е прехвърлил на останалите двама ответници собствения си апартамент, тъй като тя не е страна по сделката и не твърди да е носител на право на собственост или друго право върху имота, което би се накърнило от сключения договор. Прието е, че фактът, че ищцата е майка на ответника-продавач по договора и е била допусната да живее в собствения му апартамент заедно с него не е обстоятелство пораждащо правен интерес за атакуване на сделката от нея, нито пречка за разпореждане с жилището от собственика му.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: а/. дали правният интерес се преценява само въз основа на фактическите твърдение на ищеца или въз основа на действителното правно положение и доказателствата по делото; б/. дали е унищожаема сделка, сключена от дееспособно лице, което към подписването й е страдало от заболяване, водещо до невъзможност да разбира действията си и да се грижи за интересите си; в/. следва ли при преценка допустимостта и основателността на иск по чл. 26 ЗЗД да се отчете обстоятелството, че в хода на делото ответникът – прехвърлител по сделката е настанен на задължително лечение заради психично заболяване или поставен под пълно запрещение. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с влезли в сила решения на ВКС, постановени по отменения ГПК.
Относно първия посочен по-горе процесуален въпрос – неоснователен е доводът, че същият е решен в противоречие с приетото в решение № 311 от 21. 12. 1999 г. по гр. д. № 159/99 г. на ВКС, 5 чл. с-в, според което за допустимостта на производството съдът изхожда от заявените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, на които се основава претенцията, а не от действителното правно положение, което е относимо към основателността на иска. В настоящия случай, при преценка наличието на правен интерес от предявения установителен иск и допустимостта му съдът е взел предвид единствено фактическите твърдения на ищцата, според които синът й – ответник по иска е изключителен собственик на прехвърления апартамент, тя не претендира да притежава право на собственост или друго право върху същия, накърняващо се от сделката, и тази сделка уврежда интересите на сина й, а не от действителното правно положение, установено от събраните по делото доказателства.
Вторият въпрос въобще не е разглеждан в обжалваното въззивно решение, тъй като същият касае иск по чл. 31 ЗЗД, за унищожаване на сделката, по който иск производството по делото е било прекратено от районния съд с влязло в сила определение.
Третият въпрос също не е обсъждан от съда. По делото има данни единствено за настаняване на ответника по иска на задължително лечение, стационарна форма, за срок от два месеца, тъй като същият страда от заболяване, визирано в чл. 146 ЗЗ, пораждащо опасност за собственото му здраве, който въпрос е неотносим към преценка допустимостта на иска. Не са представени никакви доказателства, установяващи същият да е поставен под пълно запрещение, в който случай участието му в процеса е следвало да продължи чрез определения настойник или упълномощен от него представител.
С оглед на горното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Това не препятства възможността да се предяви иск по чл. 31 ЗЗД или друг иск за защита на накърнено материално право на И. Ц. Х. от негово име – лично или чрез определения настойник, в случай на поставянето му под пълно запрещение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 18. 03. 2011 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: