2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 28.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 120/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. Д. и Н. К. М. – Д., чрез адв. Ю. А. С., против определение № 219 от 14. 10. 2011 г. по гр. д. № 406/2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу решение от 25. 11. 2010 г. по гр. д. № 2775/2010 г. на Софийски градски съд. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му.
Ответниците по частната жалба С. В. Т. и Н. В. Т. изразяват становище за законосъобразност на обжалваното определение. Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Столична община не изразяват становище по частната жалба, а З. П. Д. твърди основателност на същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е приел за недопустима подадената касационна жалба по съображения, че паричната оценка на предмета на делото е под 5000 лв.
Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. Цената на иска се определя към неговото предявяване и по предвидения към този момент в ГПК ред. Въз основа на така определената цена на иска се извършва преценката за родова подсъдност на делото и се определят дължимите държавни такси – пред първоинстанционния съд, за въззивно обжалване, за касационно обжалване /ако такова е допуснато/. Последващите промени в данъчната оценка нямат за последица промяна цената на иска и нямат отношение към извършване на преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК. Затова и Гражданският процесуален кодекс не предвижда правна възможност за съда да при обжалване да задължава страната да представя актуална към подаване на жалбата данъчна оценка на недвижимия имот.
В случая делото има за предмет установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ГПК, за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на таванска клетка с площ от 9,12 кв.м., находяща се в триетажната жилищна сграда в [населено място], [улица], сключен на 24. 01. 1983г., между Б. РНС и В. П. Д.. Искът е предявен на 6. 11. 1987 г. и цената му, определена по реда на чл. 55, ал. 1, б. „г”, вр. б. „б” ГПК /отм./ – 1/4 от данъчната оценка, е под 400 лв., а определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК /според данъчната оценка/ би била под 1200 лв. Посочената от ищците цена на иска към предявяването му не е оспорена от ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/ в срока по чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./, съотв. чл. 70, ал. 1 ГПК. Настоящата данъчна оценка на таванското помещение е без значение /по изложените по-горе съображения/, но независимо от това, за яснота следва да се посочи, че е недоказано твърдението на жалбоподателя, че същата надхвърля сумата 5000 лв. – приложената към частната касационна жалба данъчна оценка се отнася до партерния етаж на сградата с площ от 95 кв.м. и до терена от 360 кв.м., върху който същата е изградена, и няма данни за стойността на таванската клетка, обект на договора.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 219 от 14. 10. 2011 г. по гр. д. № 406/2011 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: