3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
София, 26.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 508/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 130 от 5. 07. 2010 г. по в. гр. д. № 846/2009 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 385 от 22. 06. 2007 г. по гр. д. № 1813/2005 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено, на основание чл. 200 КТ, да заплати на Ц. А. А. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на професионално заболяване „Увреждане на срединните нерви на двете ръце – синдром на карпалния канал двустранно”, ведно със законната лихва върху тази сума от 9. 09. 2005 г. /предявяване на иска/ до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в тази част и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с други влезли в сила решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Ответната страна по касационната жалба Ц. А. А. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е потвърдено решение № 385 от 22. 06. 2007 г. по гр. д. № 1813/2005 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено, на основание чл. 200 КТ, да заплати на Ц. А. А. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на професионално заболяване „Увреждане на срединните нерви на двете ръце – синдром на карпалния канал двустранно”, ведно със законната лихва върху тази сума от 9. 09. 2005 г. /предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя и присъждане на обезщетение за вреди от ексцес на професионално заболяване, тъй като събраните пред въззивната инстанция доказателства /комплексна съдебномедицинска експертиза от 24. 03. 2010 г., допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза от 11. 06. 2010 г. и резултати от извършено от ищцата на 30. 04. 2010 г. електро-томографско изследване № 165/30. 04. 2010 г. сравнени с резултати от предходно електро-томографско изследване № 151/132 от 27. 04. 2000 г./ установяват както влошаване на придобитото от ищцата професионално заболяване „Увреждане на срединните нерви на двете ръце – синдром на карпалния канал двустранно” /за търпените неимуществени вреди от което същата е била обезщетена с влязло в сила съдебно решение/, изразяващо се в тежка стволова увреда на н. медианус в областта на карпалния канал с прояви на денервация в м.абд.полицис бревис декстра, в полека степен за левия н.медианус, липса на С. за н.медианус в дясно за І пръст, така й обстоятелството, че настъпилите промени в областта на карпалния канал на срединните нерви са трайни, специфични и не биха могли да бъдат резултат от наслагващи се възрастови промени или други общи заболявания.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, към който отнася твърденията си за решаването му в противоречие с други решения на ВКС, постановени по отменения ГПК. Изразът „въпрос, свързан с присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване” не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда по конкретното дело. Касационният съд няма право и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. С оглед на горното, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 5. 07. 2010 г. по в. гр. д. № 846/2009 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 385 от 22. 06. 2007 г. по гр. д. № 1813/2005 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено, на основание чл. 200 КТ, да заплати на Ц. А. А. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на професионално заболяване „Увреждане на срединните нерви на двете ръце – синдром на карпалния канал двустранно”, ведно със законната лихва върху тази сума от 9. 09. 2005 г. /предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: