3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 15.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1082/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Д. П., чрез адв. В. Р., срещу решение от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 8648/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ.
Касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по касационната жалба Агенция „Митници” – [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. Й., изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение от 20. 05. 2010 г. по гр. д. № 956/2010 г. на Софийския районен съд, ГО, 58 с-в, с което са отхвърлени предявените от К. Д. П. против Агенция „Митници” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че уволнението не е незаконно на посочените от ищеца основания. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че се е осъществило посоченото в заповедта на директора на агенцията основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – съкращаване на щата, изразяващо се в намаляване числеността на длъжностите „митнически сътрудник” от 16 бр. на 10 бр., както и, че съкращаването на щата е било реално, а не фиктивно. Приел е, че работодателят е извършил законосъобразен подбор, според критериите на чл. 329 КТ, между всички лица, заемащи посочената длъжност. Приел е, също, че с оглед предприетите масови уволнения е била изпълнена и процедурата по чл. 130а КТ. Приел е, че уволнението е извършено от надлежен орган – директора на Агенция „Митници”, който според чл. 5, ал. 1, т. 6 от устройствения правилник на агенцията сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи в агенцията по трудово правоотношение, както и че агенцията е лицето, което е могло да наема самостоятелно работници и служители в териториалните митнически управления и митническите бюра и пунктове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, към който отнася твърдението си за значението на разглеждането му за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение, изразяваща се в несъответствие изводите на съда за законосъобразно извършен подбор и законосъобразно проведена процедура по чл. 130а КТ с доказателствата по делото, установяващи извършване на подбора и на процедурата преди обнародване на приетия с ПМС № 302/15. 12. 2009 г. Устройствен правилник на Агенция „Митници”, както и в постановяването му в противоречие с чл. 329 КТ. Тези доводи са свързани с въпроси по установеността на фактите, обсъждане на събраните доказателства, обосноваността на решението и с твърдения за нарушение на материалния закон и представляват по същество касационни основания за отмяна на въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. С въвеждането им не се мотивира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК – правен въпрос, включен в предмета на спора и от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. В този смисъл, позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, изразява се в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма и при липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос, не би могло да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Независимо от горното, за яснота би могло да се отбележи, че от значение при преценка законността на подбора по чл. 329 КТ е обстоятелството дали извършването му предхожда по време връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а не дали извършването му във времево отношение е осъществено преди или след влизане в сила на новото щатно разписание. Относно приложението на разпоредбата на чл. 130а КТ има формирана задължителна съдебна практика, обективирана в решение по чл. 290 ГПК, с което е прието, че неспазване разпоредбите на чл. чл. 130 и 130а КТ обуславя административно-наказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство, но няма отношение към законността на уволнението /решение № 127 от 10. 05. 2010 г. по гр. д. № 213/2009 г. на ВКС, ІV г.о./
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 8648/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: