2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. София, 30.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 633/2011 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм/, вр. пар.2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военна академия „Г. С. Р.” – [населено място] срещу решение от 18. 12. 2003 г. по гр. д. № 2406/2003 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Б отделение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Ваня М. М. против Военна академия „Г. С. Р.” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в нарушение на чл. 345, ал. 1 КТ. Поддържа се, че към връчване на ищцата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение преклузивният двуседмичен срок за заемане на длъжността, на която същата е била възстановена с влязло в сила съдебно решение, е изтекъл и е било налице основанието за уволнение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Ответникът по касационната жалба Х. С. Х., конституиран като страна на основание чл. 120 ГПК /отм./, като наследник на починалата ищца Ваня М. М., не изразява становище по същата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част, приема следното:
С обжалваното решение от 18. 12. 2003 г. по гр. д. № 2406/2003 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Б отделение е оставено в сила решение от 21. 02. 2003 г. по гр.д. № 8632/2002 г. на СРС, ТСК, 70 с-в в частта, с която са уважени предявените от Ваня М. М. против Военна академия „Г. С. Р.” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила съдебно решение от 10. 01. 2002 г. по гр.д. № 4357/01г. на СРС е отменено уволнението на ищцата и същата е възстановена на длъжността „зъболекар” във Военна академия „Г. С. Р.”. На 08. 03. 2002 г. същата е получила съобщение, че решението е изготвено и може да се обжалва, на 10. 04. 2002 г. е поискала издаване на препис от решението, на изпълнителен лист и на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ, на 13. 05. 2002 г. е получила препис от решението и изпълнителен лист, а на 16. 05. 2002 г. е подала заявление до работодателя за заемане на длъжността, на която е възстановена. На 22. 05. 2002 г. й е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 2 КТ. От правна страна е прието, че уволнението е незаконно, тъй като към подаване от ищцата до работодателя на заявлението за заемане на длъжността, на която е била възстановена, срокът по чл. 325, т. 2 КТ не е бил изтекъл, поради което следва да бъде отменено, както и, че е основателен искът по чл. 344,ал.1,т.2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е бил изтекъл преклузивният срок по чл. 345, ал. 1 КТ. Срокът за заемане на длъжността, на която работникът или служителят е възстановен, започва да тече от получаване на съобщението за възстановяване. В случая такова нарочно съобщение не е изпращано от съда до ищцата, поради което не би могло да се приеме, че срокът е започнал да тече. Дори да се приеме, че в случаите, при които съдът не е изпълнил задължението си да изпрати съобщение до възстановения на работа работник или служител, срокът започва да тече от узнаване на решението от ищцата, то в случая данните по делото сочат, че ищцата е получила препис от решението на 13. 05. 2002 г. и на 16. 05. 2002г. е подала до работодателя заявление за заемане на предишната длъжност. Горното налага извода, че към връчване на заповедта за уволнение не е било налице посоченото в същата основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което уволнението се явява незаконно и подлежи на отмяна. Законосъобразен е изводът на съда за основателност и на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ – отмяна на уволнението като незаконно и безсрочен характер на прекратеното трудово правоотношение.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218 ж, ал.1 ГПК /отм./, същото ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18. 12. 2003 г. по гр. д. № 2406/2003 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Б отделение в частта, с която е оставено в сила сила решение от 21. 02. 2003 г. по гр.д. № 8632/2002 г. на СРС, ТСК, 70 с-в в частта, с която са уважени предявените от Ваня М. М. против Военна академия „Г. С. Р.” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: