4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1262/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК и по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. С. С., чрез адв. Т. Т., срещу решение № 37 от 17. 02. 2011 г. по в. гр. д. № 54/2011 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 726 от 17. 11. 2010 г. по гр. д. № 1942/2010 г. на Хасковския районен съд в частта, с която предявеният от Д. И. С., лично и със съгласието на майка й Д. В. С., против И. С. С. иск по чл. 150 СК е отхвърлен за разликата над сумата 160 лв. до сумата 250 лв. и вместо него е постановено решение, с което месечната издръжка на детето е увеличена на 250 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която И. С. С. е осъден, на основание чл. 143, ал. 4 СК, да заплати на Д. И. С. лично и със съгласието на майка й Д. В. С. сумата от 1000 лв. добавка към издръжката за покриване изключителни нужди на детето, платима на пет равни месечни вноски от по 200 лв. всяка, считано от влизане в сила на решението. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, разглеждането на които ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Подадена е и частна жалба от адв. Т. Т., пълномощник на И. С. С., против определение от 13. 04. 2011 г. по в. гр. д. № 54/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществяваното безплатно процесуално представителство на ответника по иска И. С.. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, тъй като в случаите на безплатна правна помощ размерът на възнаграждението се определя от съда и разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима.
Ответницата по касационната и частна жалби Д. И. С. не изразява становище по същите.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
1. По касационната жалба срещу решението.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият посочен от касатора въпрос е процесуален и е свързан с разпоредбата на чл. 185 ГПК – допустимо ли е да се приема като писмено доказателство документ на чужд език, без същият да е съпроводен с превод на български език. По делото нито една от страните не е представила документ на чужд език. Приетото като писмено доказателство медицинско направление от 6. 10. 2010 г. и медицинска бележка от 5. 10. 2010 г., по повод на които е поставен въпросът, са съставени на български език /освен диагнозата, изписана на латиница/, включително и съдържащото се в тях заключение за необходимостта от ортодонтско лечение и стойността на същото. В този смисъл, въпросът няма никакво отношение към събраните по делото доказателства и разглеждането му не би се отразило на изхода по конкретното дело.
Вторият поставен въпрос също е процесуален – следва ли да се приемат като доказателства и да се кредитират документи, които не съдържат всички изискуеми от закона реквизити и по-конкретно следва ли да се приемат за платени суми за извършени услуги въз основа на представена фактура, ако касовата бележка не съдържа наименование „касов бон” или „фискален бон”, няма дата и час на издаването й и не установява по безспорен начин плащането да е отчетено на касовия апарат. Въпросът е поставен във връзка с представената от ищцата фактура № 190/6. 10. 2010 г. и касова бележка към нея за сумата 500 лв. платена за ортодонтско лечение на [фирма]. Същият касае доказателства за факти, неотносими към спора, предмет на делото. От значение при преценка основателността на претенцията по чл. 143, ал. 4 СК е налице ли са изключителни нужди за детето и дали за родителя-ответник ще представлява особено затруднение заплащане на добавка към издръжката за покриването им, а не дали част от тези допълнителни и необходими разходи са изплатени от другия родител в хода на делото. Тоест, така формулираният въпрос касае писмено доказателство установяващо обстоятелства неотносими към предмета на делото и разглеждането му не би оказало решаващо влияние върху крайния резултат.
Третият правен въпрос е свързан с възможността едно и също обстоятелство /необходимост от разходи за провеждане на лечение/ да е основание на иск по чл. 150 СК за увеличение размера на присъдена издръжка и на предявена година след уважаване на този иск претенция по чл. 143, ал. 4 СК за определяне еднократна добавка към издръжката за покриване на изключителни нужди на детето. Разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на разпоредбите на чл.чл. 150 и 143 СК, тъй като формулировката на цитираните правни норми е ясна, конкретна, разбираема и не предпоставя противоречивото им тълкуване. По исковете за присъждане на издръжка на непълнолетни деца и за увеличение размера на присъдена на непълнолетно дете издръжка има изобилна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Поради липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните части.
2. Относно частната жалба.
Частната жалба е допустима и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗА, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски. Тъй като размерът на възнаграждението се определя от съда, то в тези хипотези разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима.
В случая адв. Т. Т. от АК – Х. е осъществявал безплатно процесуално представителство на ответника по иска И. С. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА /на друг юрист/. Претенцията за увеличение на издръжката от 140 лв. на 500 лв. е уважена частично, като месечната издръжка е увеличена от 140 лв. на 250 лв., а претенцията по чл. 143, ал. 4 СК е уважена за пълния предявен размер от 1000 лв. Преценявайки съотношението между уважената спрямо отхвърлената част от претенциите, фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника по иска действия и съобразявайки изискването на чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на адв. Т. Т. от АК – [населено място] възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство в размер на 200 лв., съответно на отхвърлената част от претенциите. Атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, с която не е уважено искането по чл. 38, ал. 2 ЗА и вместо него бъде постановено друго, с което ищцата бъде осъдена да заплати на адв. Т. 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 17. 02. 2011 г. по в. гр. д. № 54/2011 г. на Хасковския окръжен съд в обжалваните части.
ОТМЕНЯ определение от 13. 04. 2011 г. по в. гр. д. № 54/2011 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за присъждане на възнаграждение на адв. Т. Х. Т. от АК – Х. за осъществяваното безплатно процесуално представителство на ответника по иска И. С. С. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда Д. И. С., лично и със съгласието на майка й Д. В. С., да заплати на адв. Т. Х. Т. от АК – Х. сумата 200 лв. възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство на ответника по иска И. С. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: