3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 06.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1539/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. С. С., чрез адв. К. В. М., против решение от 30. 06. 2011 г. по гр. д. № 4648/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „В” състав, с което е потвърдено решение от 3. 11. 2010 г. по гр. д. № 50485/2009 г. на СРС, І ГО, 24 с-в, с което е признато за установено, по предявения от [фирма] против П. С. С. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че П. С. С. дължи на [фирма] сумата 9003, 74 лв. непогасено задължение за ползвана топлинна енергия за периода януари 2004 г. – април 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18. 12. 2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2646, 43 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 1. 03. 2004 г. – 19. 11. 2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 45217/2008 г. на СРС, 24 с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните правни въпроси:
а/. общите условия за продажба на топлинна енергия обвързват ли и лицата, които не са потребители на топлинна енергия;
б/. при оспорване на решението на общото събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира топлоснабденият обект, за сключване на договор с [фирма] за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода по съображения, че протоколът за провеждането му не е подписан от ответника, събранието е проведено при липса на изискуемия от закона кворум и в протокола е вписано „бл.51528” вместо „бл.528”, следва ли да се приеме за доказано твърдението на ищцовото дружество, че такова решение е взето;
в/. каква е продължителността на погасителния давностен срок досежно процесните вземания – три и или пет години.
Твърди се, че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първият въпрос не разглеждан от състава на въззивния съд и произнасянето по същия не би повлияло на изхода на делото. В атакуваното решение е прието, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, тъй като е собственик на топлоснабден имот и ползвател на топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, както и титуляр на открита в ищцовото дружество партида. Прието е, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди при публично известни общи условия, съгласно чл. 106а ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150, ал. 1 ЗЕ, пораждащ за всяка от тях права и задължения. Горните изводи съответстват на доказателствата по делото. В този смисъл, обсъждането на въпроса дали общите условия за доставка на топлинна енергия обвързват лицата, които не са потребители на топлинна енергия, е безпредметно с оглед установените факти по настоящото дело.
Разглеждането на втория въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 13 ПУРНЕС /отм./ е ясна, разбираема и формулировката й не създава предпоставки за противоречивото й тълкуване, а по приложението й има създадена обилна съдебна практика. Съгласно цитираната разпоредба незаконосъобразните решения на общото събрание на етажните собственици подлежат на отмяна само по исков ред, при предвиден преклузивен едноседмичен срок за предявяване на иска. При липса на данни решението на общото събрание да е отменено, съдът следва да съобрази същото /в случая – решението за сключване на договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с определено дружество и за упълномощаване на лице, което на сключи договора от името на етажните собственици/.
Третият въпрос също е без значение за изхода на делото. Това е така, тъй като в случая ответникът по иска не е направил възражение за погасяване на исковете по давност в рамките на установените в първоинстанционното производство преклузивни срокове и е била налице забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК за използване на това защитно средство пред въззивната инстанция. По тези съображения възражението не е разгледано от въззивния съд. При липса на направено в срок и подлежащо на разглеждане възражение за изтекла погасителна давност е без значение въпросът за продължителността на погасителния давностен срок.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30. 06. 2011 г. по гр. д. № 4648/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „В” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: