3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 16.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 896/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Министерство на отбраната, чрез процесуалния представител гл. експерт – юрист Е. Р., срещу решение № 66 от 29. 03. 2011 г. по гр. д. № 103/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 731 от 21. 12. 2010 г. по гр.д. № 2908/2010 г. на Шуменския районен съд в частта, с което са уважени предявените от С. С. О. против Министерство на отбраната искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно в обжалваната части и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба С. С. О. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от С. С. О. против Министерство на отбраната искове по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат съдебният състав е приел, че в тежест на работодателя е да установи реално съкращаване на заеманата от ищцата щатна длъжност, както и че същият не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установява трудовите задължения и функции на заеманата от ищцата длъжност да са били премахнати въобще или разпределени и включени в задълженията на други несъкратени длъжности. Прието е, че събраните доказателства налагат извода, че ищцата е заемала длъжността „Главен специалист” в ИА „Социални дейности на МО”, ТД – [населено място], Военен клуб – [населено място]. След закриване на изпълнителната агенция трудовото правоотношение с ищцата се е запазило и продължило да съществува при условията на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ – смяна на работодателя /МО вместо закритата ИА „Социални дейности на МО”/, като заеманата от нея длъжност и включените в нея трудови функции са преминали към МО, дирекция „Управление човешки ресурси”, отдел „Социална политика”. Прието е, че предвиждането в новото щатно разписание тази длъжност да се заема от военнослужещи, а не от цивилни служители по трудово правоотношение, не обосновава извод за съкращаване на длъжността и за осъществяване на посоченото в заповедта за уволнение материалноправно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Относно размера на обезщетението по чл. 225 КТ и направеното от работодателя при условията на евентуалност възражение за прихващане е прието, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 676, 92 лв., поради което размерът на обезщетението по чл. 225 КТ за шест месеца, изчислен според изискванията на чл. 228 КТ, възлиза на 4061,52 лв., от която сума следва да се прихване сумата 1233, 84 лв. /включваща изплатени от работодателя обезщетения по чл. чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал. 1 КТ/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирала правен въпрос, към който отнася твърденията си, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение, изразяваща се в постановяването му при несъответствие с доказателствата по делото, в противоречие с чл. чл. 225, 228, 328 и 344 КТ и при несъобразяване с обстоятелството, че предвижданията в новото щатно разписание всички длъжности да се заемат само от военнослужещи, а не от цивилни служители, налагат извод за законност на уволнението. Относно иска по чл. 225 КТ поддържа, че дължимото обезщетение за 6 месеца възлиза на 3701, 52 лв., а не на 4061, 52 лв. и прихващането следва да се извърши между платените от министерството 1233, 84 лв. и сумата 3701, 52 лв., а не със сумата 4061, 52 лв. Тоест, изложението повтаря съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, разпоредбите на чл. чл. 344, 328, 228 и 225 КТ са ясна и формулировката им не създава предпоставки за противоречивото им тълкуване, а по приложението им има създадена обилна съдебна практика.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 29. 03. 2011 г. по гр. д. № 103/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 731 от 21. 12. 2010 г. по гр.д. № 2908/2010 г. на Шуменския районен съд в частта, с което са уважени предявените от С. С. О. против Министерство на отбраната искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: