2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 03.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 939/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Община – В. против решение № 411 от 5. 04. 2011 г. по в.гр.д. № 423/2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, с което е отменено решение № 253 от 28. 01. 2011 по гр.д. № 16386/2010 г. на Варненския районен съд, 17 с-в и са уважени предявените от М. Д. Д. против Община – В. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба М. Д. Д. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части.
С въззивното решение е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от М. Д. против Община – В. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и вместо това е постановено решение, с което исковете са уважени. За да постанови този резултат съдебният състав е приел, че уволнението е незаконно, тъй като е извършено при неспазване разпоредбата на чл. 329 КТ. Приел е, че в случая и с оглед чл. 9, ал. 2 от Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата и предвид продължителността на отработеното време, се извършва задължително атестиране по реда на наредбата. В случая такова е било извършено, но ищцата е била лишена от възможността по чл. 28 от наредбата в 3 дневен срок да възрази пред съответния контролиращ ръководител срещу дадената от оценяващия ръководител оценка. Прието е, че това опорочава подбора и изводът на работодателя, че нивото на изпълнение на възложената работа на ищцата не е на нужното ниво, тъй като същата не притежава нужните умения за планиране и изпълнение на текущата си работа по начин, осигуряващ най-добър резултат, е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен следният материалноправен въпрос: дали при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдебният контрол на извършения подбор обхваща и субективната преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения, с твърдение, че същият е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Посоченият въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за изхода на делото.
Действително, съдебната практика по така поставения въпрос, свързан с приложението на чл. 329 КТ, е била противоречива. В мотивите към обжалваното решение е прието, че съдът може да осъществява контрол върху преценката на работодателя относно нивото на изпълнение на възложената работа. В приложените от касатора решения /на ВКС по чл. 290 ГПК и на РС/ е прието, че нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя /точност, качество и ефективност на изпълнението/ е въпрос на конкретна фактическа субективна преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол /съдът може да проверява само дали при извършване на преценката са взети предвид посочените по-горе показатели/. В приложеното от ответницата по касационна жалба решение на ВКС по чл. 290 ГПК е прието, че ако истинността на отразените в протокола за подбор обстоятелства се оспорва от работника, работодателят следва да проведе пълно доказване на законността на подбора, включително и чрез разпит на свидетели, имащи непосредствено впечатление от нивото са справяне с работата на участващите в подбора работници.
Така формираната противоречива практика по поставения от касатора въпрос, обаче, е преодоляна с тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно дадените със същото указания, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Въззивното решение е постановено в съответствие с указанията, дадени с цитираното тълкувателно решение, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411 от 5. 04. 2011 г. по в.гр.д. № 423/2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: