2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1537/2011 година.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Д. С. молба за отмяна на определение № 219 от 11. 04. 2011 г. по ч. гр. д. № 242/2011 г. на Добричкия окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 315 от 13. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 314/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е отменено определение № 114 от 9. 03. 2011 г. по ч. гр. д. № 26/2011 г. на РС – [населено място] в частта, с която е отхвърлено искането на О. И. Д. по чл. 415, ал. 2 ГПК и вместо това е постановено определение, с което е обезсилена, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, издадената по ч. гр. д. № 26/2011 г. на Д. заповед № 26/2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Сочи се наличие на основанието по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на определението – писмено доказателство, установяващо представяне в срок на доказателства за предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК от заявителя – кредитор срещу ответника – длъжник. Прилага оригинална искова молба с вх. № 1770/25. 01. 2011 г. по описа на Д., в титулната част на която е посочено, че се прилага по ч. гр. д. № 26/2011 г. на Д.. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане на подадената частна жалба.
Ответната страна по молбата О. И. Д. изразява становище за недопустимост на същата, а при условията на евентуалност поддържа липса на основания по чл. 303, ал 1, т. 1 ГПК за уважаването й.
Върховният касационен съд, извършвайки проверка на допустимостта на искането за отмяна, прие следното:
Молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
На отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК подлежат само тези съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани /ППВС № 2/1977 г., т. 2/. Това са необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителните определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Определенията по чл. 415, ал. 2 ГПК не са сред посочената категория съдебни актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не разрешават материалноправен спор по същество, не се ползват със сила на пресъдено нещо и не препятстват възможността за кредитора да защити правото си на вземане, оспорено от длъжника, по исков ред. В този смисъл е и съдебната практика – определение № 93 от 24. 11. 2009 г. по т.д. № 870/2009 г. на ВКС, І т.о.
При този изход на делото молителят ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата сумата 300 лв. разноски по делото, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от С. Д. С. молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на определение № 219 от 11. 04. 2011 г. по ч. гр. д. № 242/2011 г. на Добричкия окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 315 от 13. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 314/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е отменено определение № 114 от 9. 03. 2011 г. по ч. гр. д. № 26/2011 г. на РС – [населено място] в частта, с която е отхвърлено искането на О. И. Д. по чл. 415, ал. 2 ГПК и вместо това е постановено определение, с което е обезсилена, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, издадената по ч. гр. д. № 26/2011 г. на Д. заповед № 26/2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1537/2011 г. по описа на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на О. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], бул. „25 септември” № 18, ап. 14, сумата 300 лв. деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: