4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 01.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1117/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ЗКПУ „Напредък” – [населено място], обл. Плевен, чрез процесуалния представител адв. С. Н., срещу решение № 258 от 19. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 154/2011 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV с-в в частта, с която е отменено решение № 2333/17. 12. 2010 г. по гр.д. № 7320/2009 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Б. Х. искове с правни основания чл. 49 и 45, вр. чл. 53 ЗЗД, за солидарно осъждане на ЗКПУ”Напредък” – [населено място], Плевенска област, Г. Д. И. и И. Д. Л. за сумата 10000 лв. обезщетение за имуществени вреди от увреждане на малинови насаждения на ищеца върху земеделски имот находящ се в [населено място], м.”Чаир тарла”, съставляващ имот № 059014 по КВС и вместо него е постановено решение, с което искът е уважен за посочената сума ведно със законната лихва от 25. 04. 2006 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Поддържа се неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му без да е направен подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика и разглеждането на който ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Касационна жалба срещу решението в осъдителните части е подадена и от ответника Г. Д. И.. Твърди се неправилност на същото, изразяваща се в несъответствие изводите на съда с доказателствата по делото и се иска отмяната му в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове.
Касаторът – физическо лице сочи наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби и ищец по делото Х. Б. Х. не изразява становище по подадените касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационните жалби са допустими – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
1. Относно жалбата на ЗКПУ „Напредък” – [населено място], Плевенска област.
Не са налице твърдяните от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в осъдителните части.
С атакуваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Б. Х. искове с правни основания чл. 49 и 45, вр. чл. 53 ЗЗД, за солидарно осъждане на ЗКПУ”Напредък” – [населено място], Плевенска област, Г. Д. И. и И. Д. Л. за сумата 10000 лв. обезщетение за имуществени вреди от увреждане на малинови насаждения на ищеца върху земеделски имот находящ се в [населено място], м.”Чаир тарла”, съставляващ имот № 059014 по КВС и вместо него е постановено решение, с което искът е уважен за посочената сума ведно със законната лихва от 25. 04. 2006 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че са налице основанията по чл.чл. 49, 45 и 53 ЗЗД за ангажиране солидарната отговорност на ответниците за причинените на ищеца имуществени вреди от унищожени малинови насаждения, в резултат от извършено от ответниците – физически лица, по възлагане на ответника – юридическо лице, третиране с хербициди на пшенични насаждения на кооперацията. Приел е, че са се осъществили елементите на фактическия състав, пораждащ обективната отговорност на кооперацията по чл. 49 ЗЗД, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответниците-физически лица: възлагане от кооперацията на другите двама ответници да извършат обработване на посеви с пшеница с хербициди, чрез авиационна техника; противоправни действия на изпълнителите на работата – пилоти на самолета, изразяващи се в засягане при третирането с хербициди и намиращите се в близост малинови насаждения на ищеца; причинени имуществени вреди – унищожаване на по-голяма част от малиновите насаждения на ищеца; причинна връзка между изпълнението на възложената работа и щетите; виновност на преките извършители /необореност на презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Приел е, че отговорността на възложителя и деликвента е солидарна, на основание чл. 53 ЗЗД. Приел е, че поради доказаност на иска по основание, но липса на достатъчно данни за неговия размер и с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът следва да определи размера на щетите по своя преценка. Предвид данните по делото съдържащи се в свидетелските показания, писмените доказателства /констативни протоколи, протокол за взета средна проба, изпитвателен протокол/, заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-агрономическа експертизи, които доказателства са обсъдени обстойно в решението, е приел че стойността на унищожените малинови насаждения възлиза на 10000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът – юридическо лице твърди, че с решението си съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с прилагането на чл. 162 ГПК, а именно: посочената норма освобождава ли съда от задължението да изложи конкретни мотиви и да обоснове изводите си за размера на иска. Твърди, че в тази част решението е немотивирано, тъй като не става ясно как и защо съдът е достигнал до заключението за размера на щетите и на какво се основава тази негова преценка. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика и разглеждането му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Съдържащите се в изложението доводи всъщност представляват оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви и поради необоснованост на същото, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. В този смисъл, лисва общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – формулиране на правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в отклонение от съдебната практика. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от това, следва да се отбележи, че приложените към изложението съдебни решения не установяват твърдението на жалбоподателя, че по въпроса с приложението на чл. 162 ГПК съдът се е произнесъл в отклонение от съдебната практика. В решение № 454 от 11. 06. 2010 г. по гр.д. № 342/09г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че при наличие на доказателства за основателност на иска съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер – аналогичен извод се съдържа и в обжалваното въззивно решение.От друга страна, преценката за размера на обезщетението е направена от състава на въззивния съд след обсъждане на редица доказателства по делото, съдържащи данни за количеството унищожени малинови насаждения и стойността им. Това не противоречи на приетото в приложеното решение № 437 от 1. 07. 2010 г. по гр. д. № 1333/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., че при доказано основание на иска размерът следва да се определи като се ползват данни, съдържащи се в прието заключение на вещото лице, нито на указанията, дадени са ТР № № 129/1986 г. и 47/1961 г., определящи критериите, по които следва да се определят обезщетенията по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползване на лек автомобил само от единия съсобственик, както и обезщетенията за отчуждено право на обитаване.
Разглеждането на въпроса по прилагането на чл. 162 ГПК не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като цитираната процесуална норма е ясна и конкретна, не поражда предпоставки за противоречивото й тълкуване, а по приложението й има създадена съдебна практика /както по отменения, така и по действащия ГПК/ и липсва необходимост от промяна или осъвременяване на същата.
2. По жалбата на Г. Д. И..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Г. И. не се сочи конкретен правен въпрос, към който се отнася твърдението на жалбоподателя за противоречивото му разрешаване от съдилищата. Поддържа се постановяване на решението в противоречие с материалния закон, при липса на доказателства за причинени вреди и размера им и при липса на мотиви при определяне размера на щетите от съда. По съществото си тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които, както бе посочено по-горе, не се преценяват в производството по чл. 288 ГПК. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е формално.
От друга страна, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато касаторът не е представил доказателства за противоречива практика – други влезли в сила съдебни решения, в които са формирани противоречиви изводи по съответните правни въпроси /ТР 1/10г., т. 3/, а в случая към изложението и жалбата на И. не са приложени копия от съдебни решения.
Следва да се има предвид, също, че не е налице противоречива практика когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси, тъй като тези съдебни актове не са влезли в сила. В този смисъл, позоваването на първоинстанционното решение по настоящото дело, с което исковете са отхвърлени, не е доказателство за противоречива съдебна практика.
Поради липса на основанията по чл. 280 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните с касационните жалби части.
Ищецът – ответник по касационните жалби не претендира разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 19. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 154/2011 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV с-в в частта, с която е отменено решение № 2333/17. 12. 2010 г. по гр.д. № 7320/2009 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Б. Х. искове с правни основания чл.чл. 49, 45 и чл. 53 ЗЗД, за солидарно осъждане на ЗКПУ”Напредък” – [населено място], Плевенска област, Г. Д. И. и И. Д. Л. за сумата 10000 лв. и е осъден ищецът Х. Б. Х. да заплати на ЗКПУ „Напредък” разноски за разликата над 796, 12 лв. до 2123 лв., на Г. Д. И. разноски за разликата над 611, 25 лв. до 660 лв. и на И. Д. Л. разноски за разликата над 311, 25 лв. до 600 лв. и вместо това е постановено решение, с което ЗКПУ”Напредък” – [населено място], Плевенска област, Г. Д. И. и И. Д. Л. са осъдени солидарно, на основание чл.чл. 49, 45 и чл. 53 ЗЗД, да заплатят на Х. Б. Х. сумата 10000 лв. обезщетение за имуществени вреди от увреждане на малинови насаждения на ищеца върху земеделски имот, находящ се в [населено място], м.”Чаир тарла”, съставляващ имот № 059014 по КВС, ведно със законната лихва върху тази сума от 25. 04. 2006 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ЗКПУ „Напредък” – [населено място], Г. Д. И. и И. Д. Л. са осъдени да заплатят по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 200 лв., а на Х. Б. Х. – разноски в размер на 518, 75 лв.
В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ въззивното решение е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: