3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 28.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1514/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 181 от 4. 07. 2011 г. по в. гр. д. № 226/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, при несъобразяване с обстоятелството, че към връчване на заповедта за уволнение не е започнало реалното ползване на разрешения отпуск заради временна нетрудоспособност, както и че работодателят не е бил уведомен своевременно за издадения болничен лист. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие с решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК, както и с решения на окръжни и районни съдилища.
Ответницата по касационната жалба В. К. Т. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са уважени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” за неявяване на работа в продължение на три последователни работни дни /13, 14 и 15 октомври 2010 г./ е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ – без разрешение на инспекцията по труда, въпреки, че към връчване на заповедта за уволнение /20. 10. 2010 г./ ищцата е била в отпуск по болест, удостоверен с болничен лист от същата дата. Приел е за недоказано твърдението на работодателя, че към връчване на заповедта за уволнение ищцата не е представила болничния лист, както и че същият е издаден след това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:
а/. ползва ли се работникът или служителят от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, ако отпускът по болест е разрешен след отправяне на покана от работодателя за даване на писмени обяснения за извършване на дисциплинарни нарушения и след депозирането на писмените обяснения, т.е. след като уволненият е бил предизвестен за наложеното в последствие най-тежко дисзиплинарно наказание;
б/. трябва ли да е започнало ползването на законно разрешения отпуск, за да се ползва работника или служителя от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
Така формулираните въпроси са включени в предмета на спора и са от значение за изхода на настоящото дело.
Не е доказано изводите на състава на въззивния съд по тези въпроси да противоречат на съдебната практика, обективирана в приложените съдебни решения на ВКС, ОС и РС.
По първия въпрос – от приложеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК /опр. № 755 от 15. 06. 2011 г. по гр.д. № 265/11 г. на ВКС, ІІІ г.о./ е видно, че същото е постановено по дело, имащо за предмет спор относно момента, към който следва да се преценява законосъобразността на уволнение в хипотезите на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие – към момента на връчване на предизвестието или към издаване на заповедта за уволнение. В настоящия случай трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради което от значение е дали към връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са се осъществили факти, пораждащи право на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Случаите са различни. Нито в определението на ВКС, нито в другите представени съдебни актове не се приема, че разрешаването на отпуск заради временна неработоспособност и издаването на болничен лист след поискване на обяснения по чл. 193 КТ не поражда право на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Останалите цитирани в изложението решения на ВКС /по гр.д. № 164/2003 г. и по гр.д. № 1529/2006 г./ не са представени, но от твърденията на жалбоподателя е видно, че и те касаят спорове за уволнение с предизвестие.
Относно втория въпрос – съдът е приел тезата на касатора, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ полза само работникът или служителят, който е започнал ползването на законно разрешения отпуск. Приел е, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че в случая ползването на отпуска заради временна неработоспособност е започнало, както и че не е доказано възражението на работодателя, че болничният лист бил издаден след връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение. Тоест, извода на въззивния съд по така поставения въпрос не противоречи на изводите на съдилищата по този въпрос в приложените две съдебни решения /на районен и окръжен съд/. Относно приложението на чл. 266 ГПК няма посочени въпроси, а и съгласно разясненията, дадени в ТР 1/10 г., т. 2, правният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалба сумата 260 лв. разноски за настоящото производство, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 04. 07. 2011 г. по гр. д. № 266/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. К. Т., ЕГН [ЕГН], сумата 260 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: