3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1563/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Б. Н., чрез адв. Г. Г., против решение № 733 от 5. 10. 2010 г. по гр. д. № 360/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 41 СК /отм./
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба П. – К. К. Х., чрез особения представител адв. К., и К. В. Х. изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С атакуваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от П. – К. К. Х. против К. Б. Н. и К. В. Х. иск с правно основание чл. 41 СК /отм./ и е прието за установено между страните по делото, че П. – К. К. Х. е заченат и произхожда от К. Б. Н.. Упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката при определен режим на лични контакти с бащата и последният е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв. За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /заключенията на допуснатите и изслушани медицински експертизи: акушеро-гинекологична, единична и тричленна кръвно-групови, левкоцитна, антропологична, ДНК експертиза и андрологична, писмените доказателства и показанията на свидетелите/ установяват биологичния произход на детето – ищец от ответника.
Поставените от касатора правни въпроси се свеждат до следното:
а/. допустимо ли е съдът служебно да извършва изменение на иска чрез замяна на ищеца;
б/. подлежи ли на уважаване иск за установяване на произход от бащата, ако от показанията на разпитаните свидетели не се установява страните да са поддържали полови контакти през вероятния период на зачеване на детето;
в/. подлежи ли на уважаване иск за установяване произход от бащата, ако е установено от доказателствата по делото, че последният е с 15 % оплодителна способност към изготвяне на заключението;
Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и разглеждането им ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК/. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ВКС е формално – жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика /ТР, ППВС, решения на ВКС по чл. 290 ГПК/, нито прилага решения на ВКС, постановени по новия ГПК.
Относно първия правен въпрос – нито във въззивното, нито в първоинстанционното производство са извършвани от съда или страните действия, изразяващи се в изменение на иска чрез промяна на ищеца. От титулната част на исковата молба е видно, че искът е предявен от К. Р. Х. като представител на малолетния П.-К. К. Х. срещу К. Б. Н.. Тоест, съдът е бил сезиран с иск от малолетно дете, срещу бащата, при участието на майката. Действията на съда, изразяващи се в назначаване на особен представител на детето поради наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./ не представляват действия по изменение на иска. В този смисъл, първият посочен въпрос няма връзка с конкретното дело и извършените по същото процесуални действия и разглеждането му е без значение за изхода на делото.
Относно останалите правни въпроси – не е доказано противоречивото им решаване от съдилищата. При постановяване на решението съдът е отчел както показанията на свидетелите на ответника за липса на полови контакти между родителите, така и заключенията на изслушаните седем медицински експертизи /една от които тричленна/. Констатирал е противоречието между ангажираните от ответника гласни доказателства и заключенията на всички медицински експертизи и именно поради това противоречие и предвид обстоятелството, че фактът на зачеване не се установява с гласни доказателства, не е кредитирал последните. Съобразил е и обстоятелството, че ответникът е с намалена оплодителна способност, но със запазена спермогенеза, т.е. при същия не е била налице пълна оплодителна неспособност. От приложените към жалбата съдебни решения е видно, че същите са постановени по дела с различна фактическа обстановка и при различни доказателства: изслушаните медицински експертизи са изключили категорично ответника като възможен биологичен баща; експертизите са установили пълна оплодителна неспособност на ответника; само по две от делата са допуснати и изготвени ДНК-експертизи и решението на съда е в съответствие със заключението й.
Разглеждането на въпросите не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 41 СК /отм./, съотв. чл. 69 СК е ясна, разбираема и формулировката й не поражда предпоставки за противоречивото й тълкуване. По прилагането й има създадена обилна и постоянна съдебна практика – както със задължителен, така и с незадължителен характер.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 733 от 5. 10. 2010 г. по гр. д. № 360/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: