2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 22.11.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1310/2011 година.
Производството е по чл. 303 ГПК.
Образувано е по молба на В. Б. К., с която се иска отмяна на решение № 60 от 18. 05. 2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на РС – [населено място], с което е предприета мярка за закрила по отношение на детето Б. В. К. – настаняване в Д. – [населено място], за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средното образование, но не по-късно от навършване на 20 годишна възраст, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за закрила на детето, по молба на ДСП – [населено място].
Законният представител на детето Б. В. К. – определената за настойник З. Ж. З., излага писмено становище по молбата, с което твърди, че с решение от 8. 07. 2011 г. е допуснато пълно осиновяване на детето Б. В. К., по повод на което със заповед от 2. 08. 2011 г. на директора на ДСП – [населено място] е прекратено настаняването на детето в дома в [населено място] и е подадена молба от 18. 08. 2011 г. до кмета на Община – П. за отмяна на учреденото настойничество на малолетния Б. К..
Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] не изразява становище по молбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, извършвайки проверка на допустимостта на искането за отмяна, прие следното:
Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
На отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани /ППВС № 2/1977 г., т. 2/. В случая се иска отмяна на решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, което не разрешава материалноправен спор, а представлява акт на съдебна администрация на правоотношения, свързани с постановяване на мерки за закрила на децата и което може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата /чл. 28, ал. 7 от цитирания закон/.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на В. Б. К., с която се иска отмяна на решение № 60 от 18. 05. 2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на РС – [населено място], с което е предприета мярка за закрила по отношение на детето Б. В. К. – настаняване в Д. – [населено място], за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средното образование, но не по-късно от навършване на 20 годишна възраст, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за закрила на детето, по молба на ДСП – [населено място] И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1310/2011 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: