2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 29.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1332/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ж. „Български художник” – [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 1, чрез адв. С. М., против решение № 3048/2011 г. по гр. д. № 12559/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Д въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 31. 07. 2007 г. по гр. д. № 11501/2006 г. на Софийски районен съд, 28 с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с чл. 74, ал. 1 ЗС и чл. 72, ал. 1 ЗС, при несъобразяване с обстоятелството, че част от претендираните с възражението за прихващане подобрения са нетрайно прикрепени към имота, както и че подобренията следва да се оценяват към постановяване на решението, а не към извършването им. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, решени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 6/74г.
Ответникът по касационната жалба Н. И. Ц. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ж. „Български художник” против Н. И. Ц. частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане на сумата 6000 лв. /като част от дължимата сума от 31027 лв./ обезщетение за неоснователно ползване в периода 19. 05. 2002 г. – 23. 05. 2006 г. на недвижим имот – апартамент № 104, находящ се в [населено място], м. „К. село – Плавателен канал”, [жилищен адрес] /обозначен на входа с буква „И”/, ет. 3, със застроена площ от 129, 25 кв.м., в жилищната сграда изградена в западната част на УПИ І, кв. 133-д /стар парцел V/ по плана на [населено място], м. „К. село – Плавателен канал”. За да постанови този резултат съставът на съда е приел за основателно направеното от ответника възражение за прихващане между исковата сума и сумата 19306 лв., представляваща стойността на направени от ответника подобрения и, след извършване на прихващането, е направил извод за неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правни въпроси, свързани с възражението за прихващане и с приложението на чл. 74, ал. 1 ЗС: собственикът на имота дължи ли плащане на недобросъвестния владелец на луксозни подобрения; включва ли обезщетението за подобрения и остойностен труд за извършени строително-ремонтни дейности; подлежи ли на отхвърляне осъдителен иск, ако претенцията за подобрения е направена с възражение за прихващане, а не с предявяване на насрещен иск.
Така поставените правни въпроси не са от съществено значение за изхода на конкретното дело. Същото има за предмет иск по чл. 59 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, основателността на който е предпоставена от съществуващо в полза на ищеца право на собственост върху имота, предмет на иска. Със съдебно решение, влязло в сила на 7. 07. 2010 г. /по време на висящността на делото пред въззивната инстанция при повторното му разглеждане след отменителното решение на ВКС/, е признато за установено между страните по настоящото дело /Н. Ц. и Ж. „Български художник”/, че Ж. „Български художник” не е собственик на процесния апартамент. Тоест, със сила на пресъдено нещо е отречено претендираното от ищцовата жилищностроителна кооперация право на собственост върху процесния апартамент. Съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо по висящия спор по чл. 59 ЗЗД, обусловен от въпроса за собствеността върху имота. Разглеждането на въпроси, свързани с направеното от ответника възражение за прихващане биха били от значение за изхода на делото само при наличие на всички предпоставки, пораждащи право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД. В този смисъл, поставените въпроси, свързани с възражението за прихващане, чието обсъждане се иска, не биха повлияли на изхода по конкретното делото.
Ответникът по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, нито има доказателства такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3048/2011 г. по гр. д. № 12559/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Д въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: