4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 04.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1626/2011 година.
Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение № 501 от 25. 03. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в несъответствие на изводите на съда с доказателствата по делото и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] – [населено място] твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Подадена е и частна жалба от [фирма] против определение от 26. 07. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място], подадена на 19. 04. 2011 г., за изменение на постановеното решение № 501 от 25. 03. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на САС, ГО, 7 с-в в частта за разноските. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по молбата.
Ответната страна по частната жалба [фирма] твърди, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
І. По касационната жалба на [фирма] против решение № 501 от 25. 03. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в.
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 35170 лв. обезщетение за имуществени вреди от увреждане на собствен недвижим имот поради неизвършване ремонт на същия, причинени в резултат на незаконосъобразно поискана от [фирма] и наложена от частен съдебен изпълнител възбрана върху имота. Отхвърлил е и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.
За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е приел, че налагането на възбрана върху недвижим имот в изпълнително производство, образувано за събиране на дължими суми, има за цел да ограничи възможността на длъжника да извършва разпоредителни действия с възбранения имот и по никакъв начин не го лишава от възможността да извършва основен и текущ ремонт на имота, да го ползва лично или чрез трети лица според предназначението му, включително и да го отдава под наем и извършва търговска дейност. Приел е, че липсва причинно – следствена връзка между предприетите от ответното дружество действия по налагане на възбраната /отправено искане в този смисъл до съдебния изпълнител/ и налагането на възбраната от частния съдебен изпълнител и повреждането на сградата поради неизвършването на ремонт на покрива на същата. Приел е, че имуществени вреди от такъв характер не би могло да се претендират дори и при незаконосъобразност на действията по налагане на възбраната.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] не е формулирал правен въпрос, към който отнася твърденията си за решаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, за решаването му в противоречие с други влезли в сила съдебни решения, както и твърдението си, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение, с твърдения, че същото противоречи на закона и с постановяването му се толерират извършени противоправни действия от представители на ответното дружество и частен съдебен изпълнител, както и създаването и ползването на документи с невярно съдържание и злоупотреба с права. Изложението преповтаря част от съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, 2 и 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се сочи задължителна съдебна практика /ТР, ППВС или решение на ВКС по чл. 290 ГПК/ – с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се прилагат съдебни решения като доказателства за противоречива практика, с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика – „влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд”. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по касационната жалба сумата 700 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
ІІ. По частната жалба на [фирма] против определение от 26. 07. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 с-в.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място], подадена на 19. 04. 2011 г., за изменение на постановеното решение № 501 от 25. 03. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на САС, ГО, 7 с-в в частта за разноските. За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е приел, че молбата е подадена чрез пълномощник-адвокат А. М., която е била упълномощена само да изготви и подаде от името на дружеството отговор на въззивната жалба, но не и да извършва от негово име други процесуални действия във въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ГПК /отм./ съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на пълномощно за извършване на процесуални действия от името на страна и е длъжен да определи срок за поправяне на констатираната нередовност. Ако нередовността засяга извършването на някое процесуално действие в течение на производството и същата не бъде поправена в определения срок, счита се, че действието не е извършено. Аналогична е и разпоредбата на чл. 101 ГПК, според която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Ако дадено процесуално действие е извършено от пълномощник, без да е представено пълномощно, съдът е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното действие, как може да бъде отстранена и да определи срок за поправката, като поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, а при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие следва да се приеме за неизвършено.
В случая, на молителя [фирма] не е била предоставена възможност да представи пълномощно и потвърди извършеното от негово име процесуално действие без представителна власт, поради което определението се явява неправилно, постановено при несъобразяване с цитираните разпоредби. Горното налага отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по подадената от [фирма] молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, при отчитане на обстоятелството, че към частната жалба е приложено пълномощно и писмено изявление на законния представител на дружеството, че потвърждава извършените от името на същото, чрез адв. А. Иванова, процесуални действия без представителна власт.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
І. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 501 от 25. 03. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 700 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ІІ. ОТМЕНЯ определение от 26. 07. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 с-в и връща делото на апелативния съд за произнасяне по молбата на [фирма] – [населено място], подадена на 19. 04. 2011 г., за изменение на решение № 501 от 25. 03. 2011 г. по гр. д. № 2032/2009 г. на САС, ГО, 7 с-в в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: