О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 799
София, 09.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни ……………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….………………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело N 2305/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински куклен театър – [населено място], чрез директора М. Р. и приподписана от адв. А. Т. от АК-Благоевград, срещу решение № 598 от 09.02.2015 г., постановено по гр.д. № 8/2015 г. на окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 7926 от 19.11.2014 г. по гр.д. № 1516/2014 г. на районен съд – Благоевград. Вместо него е постановено друго, като е признато за незаконно уволнението на В. Х. П.-К. от [населено място] и е отменена заповед № 05/11.06.2014 г. на Директора на Общински куклен театър – Благоевград, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, служителката е възстановена на заеманата преди това длъжност „актьор” в Общински куклен театър – Благоевград, а касаторът е осъден да й заплати сумата 3068,10 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца, считано от 11.06.2014 г. до 11.12.2014 г., ведно със законната лихва от 28.07.2014 г. да окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата В. Х. П. – К. от гл. Благоевград изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационното обжалване касаторът се е позовал на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по следния въпрос: „Подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на издадената заповед за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ и може ли на това основание същата да бъде отменена след като на работодателя е предоставено правото при уволнение на това основание, да прекрати трудовото правоотношение с работник и служител, който не отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността?”
Освен, че въпросът е зададен общо, не е обосновано и допълнително основание, на базата на което да се разгледа искането за допускане на касационно обжалване. Изложението на касационните основания приповтаря оплакванията от касационната жалба за неправилност на решението. То не съдържа съображения, свързани с осъществяването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК – не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма. Твърди се, че повдигнатия въпрос се решава противоречиво от съдилищата /касаторът има предвид решенията на двете инстанции по делото/, без да представя или да се позовава на влезли в сила решения по съответстваща правна хипотеза. Не се обосновава и липса на съдебна практика по въпроса или необходимост от преодоляването на съществуващата такава, тъй като е неправилна и следва да бъде изменена или доразвита в поддържана от касатора насока. В този смисъл Върховният касационен съд не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Независимо от това практика по приложението на чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ в разглежданата хипотеза съществува достатъчно и тя е постановена от ВКС както по реда на чл.218а от отменения ГПК, така и по чл.290 на новия ГПК.
При този изход на делото на ответника в това производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение по представеното пълномощно за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 598 от 09.02.2015 г. по гр.д. № 8/2015 г. на окръжен съд – Благоевград по жалбата на Общински куклен театър – [населено място].
ОСЪЖДА Общински куклен театър – [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. П.-К. от [населено място] сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.