О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 25.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март…………………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело № 1214/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, подадена от адв. Б. Вавова от АК-Бургас, против решение № 8961 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 10241/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.05.2015 г. по гр.д. № 29576/2014 г. на СРС, 68 състав по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Касаторът твърди, че решението на Софийски градски съд е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата К. Х. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Кр. М. от АК – София поддържа, че решението на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като изложението на основанията за касационно обжалване съдържа въпрос, който нито е от значение за точното прилагане на закона, нито може да допринесе за развитието на правото. Излага съображения и по съществото на правния спор. Претендира за заплащане на 1500 лв. разноски за касационното производство съобразно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ. За да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено допълнителното основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, като е формулиран следния въпрос: „ Налице ли е невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, когато издаденото на служителя решение на ТЕЛК касае общо формулирана длъжност, а не заеманата от него реално?
За да уважи иска на служителя за отмяна на незаконно уволнение съставът на въззивния съд е приел, че в решението на ТЕЛК изрично е посочено, че той може да продължи да изпълнява длъжността „началник смяна” при облекчени условия и не е предписано трудоустрояването му, т.е. не е необходимо преместването му на друга работа, различна от заеманата, която да е съвместима със здравословното състояние на лицето. Поради това неправилно трудовото правоотношение е прекратено от работодателя, сега касатор, на основание чл.325, ал.1, т. 9 КТ, щом липсва първият елемент от състава на правната норма – невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. С оглед на това е намерено за безпредметно обсъждането на въпроса дали при работодателят има други длъжности, които могат да бъдат заети от работника с негово съгласие. Посочил е също така, че съгласно допълнително споразумение от 1.03.2012 г. той заема длъжността „началник смяна” с място на работа звено № 302. Произнасянето на ТЕЛК е по възможността лицето да заема същата длъжност – „началник смяна”.
Тези фактически и правни констатации се потвърждават от данните по делото и обезсмислят зададения въпрос, който не е съобразен с тях. Работникът е заемал длъжността „началник смяна” и трудовия му договор е прекратен от касатора-работодател за същата длъжност. Независимо от това ако той е имал възражения по освидетелстването, направено от ТЕЛК за тази длъжност, е можел да ги заяви в административното производство, както и да оспори издаденото експертно решение. След влизането му в сила то съставлява стабилен административен акт, който е задължителен за страните и съда.
При този изход на спора касаторът дължи на К. Х. Б. от [населено място] сумата 1500 лв. разноски за касационното производство. По изложените съображения Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8961 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 10241/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. Б. от [населено място], сумата 1500 лв / хиляда и петстотин лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.