О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 602
София , 28.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на шестнадесети април ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 602/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника си адв. Ан. М. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение № 200 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 418/2014 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 334 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 658/2014 на Видинския районен съд по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ във вр.с чл.225, ал.1 КТ. С него са уважени искове на П. Т. Н. от [населено място] против касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 08/17.02.2014 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на длъжността „шофьор” в база В. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 2895, 06 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответникът П. Т. Н. е отговорил в срока по чл.287, ал.1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна; претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите:
„1. При положение, че в исковата молба за признаване едно уволнение
за незаконно не се съдържат доводи и оплаквания за нарушение на чл.193 от ГПК и такива не бъдат направени до даване ход на делото по същество, налице ли е законна пречка съдът да обсъжда въпроса за изслушване на работника или искане на писмени обяснения и би ли представлявало разглеждането на подобен въпрос постановяване на съдебен акт при условията на „плюс петитум”?; 2. При положение, че един документ, представен своевременно от работодателя по трудов спор за незаконно уволнение, не е бил оспорен от ищеца-работник в законния срок и не е било откривано производство по чл.193 ГПК, длъжен ли е съдът да го обсъжда при постановяване на своето решение?; 3. Допустимо ли е в съдебното производство по трудов спор за незаконно уволнение да се събират гласни доказателства за това, че на наказания ищец по нареждане на работодателя е поискано да даде писмени обяснения и такива устно са били отказани или е необходимо и в двата случая да е налице писмено искане за обяснение или писмен отказ от даване на обяснение?; 4. При наличието на категоричен устен отказ на наказания работник да даде исканите му писмени обяснения, допустимо или недопустимо е работодателя да наложи същия ден наказанието?”
Първият въпрос е основателен с оглед данните по делото, че липсва оплакване в исковата молба за нарушена процедура по чл.193 КТ, а въззивният съд е основал изводите си за незаконност на уволнението на това обстоятелство – приел е, че работодателят не е доказал спазването на процедурата за изслушване на работника преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” и го е отменил само на това основание. Приложените решения по чл.290 ГПК № 290 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 2982/2013 г. на ІІІ г.о; № 158 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 1008/2012 г. на ІV г.о. и др. /напр. № 218 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 195/2011 г. на ІV г.о.; № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. на ІV г.о./ са в подкрепа на становището на касатора, че съдът се произнася само по наведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението, съответно искът не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца чрез въвеждане на фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право.
С оглед допускането на касационното обжалване по първия въпрос не е необходимо да се допуска обжалване и по останалите, които са инкорпорирани в него и са свързани с доводи и възражения по приложението на чл.193 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 200 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 418/2014 г. на Видинския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 7-дневен от съобщението да внесе държавна такса от 170 лева в полза на ВКС. В противен случай делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.