О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 792
София, 07.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на единадесети юни ……………………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело N 1978/2015 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. Ц. Т. от София, чрез процесуалния си представител адв. Д. Ц. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 2280 от 10.12.2014 г. по гр.д.№ 2958/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.03.2014 г., постановено от Софийски градски съд, І г.о., 12 състав, по гр.д.№ 4272/2012 г., като са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], София, искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД за сумата 23 235,26 лв и за сумата 19 558,30 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – нарушен е материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния матералноправен въпрос: „Може ли ищецът, като купувач по предварителни договори за строителство до степен „груб строеж” на апартамент и магазин и покупко-продажба на същите в степен „груб строеж”, при няколко годишно неизпълнение в срок от страна на продавача на задължението да построи апартамента и магазина до степен „груб строеж”, да развали така сключените предварителни договори с нарочно изявление в исковата си молба /с която претендира връщане на платените от него суми като цена по предварителните договори/, без да даде нов допълнителен подходящ срок на продавача за изпълнението на неговото просрочено задължение за изграждане на обектите в степен „груб строеж”, с оглед разпоредба на чл.262, ал.2 ЗЗД, която се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 87, ал.1 и 2 ЗЗД?” В подкрепа на становището си, че развалянето на договорите може да се извърши чрез изявление в исковата молба без да е длъжен да дава подходящ срок за изпълнение касаторът сочи решение от 30.03.2011 г. по гр.д. № 1870/2009 г. на Софийски градски съд; решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 6836/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о; решение № Т-318 от 14.06.2010 г. по гр.д. № 1708/2013 г. на Софийския апелативен съд; решение от 01.06.2011 г. по гр.д. № 14108/2010 г. на Софийски градски съд и решение № 351 от 07.04.2014 г. по т.д. № 1241/2013 г. на окръжен съд – Варна. Няма данни никое от изброените решения да е влязло в сила, а решението на ВКС не е окончателно, тъй като делото е върнато за ново разглеждане на въззивен съд.
Освен липсата на допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК въпросът не кореспондира с решителните мотиви на въззивния съд. За да отхвърли исковете на касатора в частта, предмет на касационно обжалване, съдът е посочил, че ищецът-касатор не е обосновал искането си за разваляне на предварителните договори за продажба с неизпълнението на задължение, което е елемент от съдържанието им, определящо предмета. Само отказът на ответника, в качеството му на продавач, съответно задължението му да прехвърли собствеността върху имотите, е предпоставка за разваляне на предварителните договори за продажба, а в случая то се претендира на основание, което не е изрично договорено – липса на предаване на владението. По делото няма данни и твърдения за забава в задължението за прехвърляне на собствеността.
Следва да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и приложенията към него, а при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2280 от 10.12.2014 г. по гр.д.№ 2958/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.