Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 10.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Емил Томов ч.гр. д. № 704 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. З. от [населено място] срещу определение № 330 от 11.10.2012г. по гр.д. № 750/2012г на Върховен касациоинен съд ІІ г.о , с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящата жалбоподателка срещу въззивно решение №157/2012 по гр.д. № 395/2011г на Окръжен съд [населено място] с предмет иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, за установяване права върху една индивидуализирана част от 1245 кв.м земеделска земя
В частната жалба се изтъква ,че въпреки наличието по делото на пазарна експертна оценка за процесната част , въпрос за цената на иска не е бил поставян ,нито изрично е разглеждан служебно .Поради това липсва надлежен критерий , на който да е основан извода за недопустимост от касационно обжалване .
В отговор ответниците по жалбата изтъкват ,че по искове за собственост цената на иска не се възпроизвежда в специално определение ,а доказателства за нея се събират с оглед държавната такса ,към момента на исковата молба. Приложена е била пазарна оценка , тъй като се касае за част от имот
Частната жалба е постъпила в срок и е допустима Съображенията за нейното допускане до разглеждане са неотносими ,производството е инстанционен контрол по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна .
С обжалваното определение касационната жалба е оставена баз разглеждане съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК(ДВ бр.100 от21.12.2010) ,тъй като е постъпила срещу въззивно решение ,произнесено по иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ ,т.е искът е от категорията на оценяемите. Данъчната оценка на спорния имот , индивидуализирана по скица и площ част от ПИ ,земеделска земя , не е установена При завеждане на иска съдът на първа инстанция е приел пазазната цена на кв.м площ(104 лв/дкакъм 05.09.2006г) по експертна оценка ,изготвена по възложение на ищите ,сега касатори ,от вещо лице – оценител по чл. 19а ал.8 ЗСПЗЗ и заверена от съответната ОСЗГ по местонахождение на спорната земя.Съдът служебно не е възлагал друга експертиза за оценка .
От горното следва и приетото в обжалваното определение ,че цената е приета за определена при условията на чл. 56 ал.1 ,предл първо ГПК (отм),т.е въз основа на приложената от ищите експертна оценка за пазарна цена съдът е приел посочената от ищеца цена на иска .Същата не е определена неправилно при наличните данни, не е увеличавана по служебна преценка ,не е прилаган чл.56 ал.2 ГПК (отм) ,нито чл. 57 ГПК (отм) ,от което именно следва ,че при при критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК настоящият съд включително следва да има предвид приетата от съда цена. Ако цената е била определена в портиворечие с правилото на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК(отм) пазарната цена на имота да е определяща само когато не е налице данъчна оценка , или при установено несъответствие в случая по чл.56 ал.1 предл второ ГПК (отм), като основание за повдигане на въпрос за цената по смисъла на същатата норма , горната инстанция следва и е длъжна да съобрази установените обстоятелства, с които законът скрепва определянето. Горната инстанция следи за законосъобразното определяне цената на иска и това е така , тъй като допустимостта до касационно обжалване е уредена самостоятелно , с императивни процесуални норми , като при оценяемите искове законът свързва критерия за допустимост с цената на иска. В случая обаче нито за първоинстанционния съд, нито за по- горната инстанция е имало основание да се позоват на обстоятелства, които сочат цената на иска да е друга, а не така възприетата, като посочена от ищеца. Изводът за законосъобразност в случая следва от това ,че ищецът е приложил данни за независимо и компетентно определена пазарна оценка на спорната част, която съдът е възприел. Щом въззивното решение е произнесено по иск с цена под 5 000 лева , както в случая , Върховен касационен съд императивно следва да съобразява критерия за допустимост, приложим за всички оценяеми искове .Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо , както правилно е прието в обжалваното определение .
По изложените съображения ВКС , ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение № 330 от 11.10.2012г. по гр.д. № 750/2012г на Върховен касациоинен съд ІІ г.о на Върховен касациоинен съд ІІ г.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.