О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 14.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември…………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело N 2696/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, подадена от адв. К. К. от АК-София, против решение № 228 от 09.01.2015 г. по гр. д. № 7801/2013 г. на Софийски градски съд изцяло – както в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-74-67 по гр.д. № 48421/2012 г. на СРС, 74 състав по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.128 КТ, така и в частта, с която е отменено това решение и касаторът е осъден да заплати сумата 4 625 лева, съставляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и мораторна лихва в размер на 32, 73 лева, която лихва се дължи върху присъденото трудово възнаграждение от 2034, 63 лева. Касаторът твърди, че решението на Софийски градски съд е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата Г. К. Т. от София, чрез пълномощника си адв. Г. Х. от АК – София поддържа, че решението на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като изложението на основанията за касационно обжалване съдържа фактически, а не правни въпроси, които са неоснователни. Излага съображения и по съществото на правния спор. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство съобразно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ. Жалбата не подлежи на касационно обжалване в частта по иска за заплащане на трудово възнаграждение, който е с цена 2 034,63 лева, както и за присъждане на мораторна лихва върху него – чл.280, ал.2 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване в допустимата част Върховният касационен съд взе предвид следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени допълнителните основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 от
ГПК, като са формулирани следните въпроси:
1. Следва ли да се разгледа като нарушение по чл.187, т.8, хипотеза първа и трета използването на служебен профил за кореспонденция за лични цели, а именно за разговори с лични приятели и познати с тема на разговорите: извършване и подпомагане на конкурентна на работодателя дейност; предоставяне на информация относно клиенти на работодателя; предоставяне на информация относно ценовата политика и работния процес на работодателя и предоставяните от него услуги?
2. Следва ли съдът да прецени и разгледа в цялост представена като доказателство по делото електронна кореспонденция между лицата, отчитайки вложения цялостен смисъл и естеството на кореспонденцията като диалог или следва де се разгледа поотделно и самостоятелно всяко изречение/изказване?
3. Използването по време на диалог на окончания за първо лице множествено число /предложихме, изпратихме, нямаме друго, да започнем, почваме/, както и използваните възвратни местоимения – наша, следва ли да се разглежда като съпричастност към извършването на определена дейност?
4. Предоставянето като адрес за кореспонденция на личен e-mail адрес при регистрация на дружество, следва ли да се тълкува като съдействие при регистрацията и при извършваната от дружеството дейност?
5. Какви са необходимите доказателства, които ищецът-служител следва да представи, за да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ? По този въпрос са представени решения № 707 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 3164/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и № 255 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 587/2010 г. на ВКС, ІV г.о. с твърдението, че оставането без работа следва да се докаже със справка от НАП.
Ищецът Г. К. Т. от София е работил в [фирма], София, на длъжността „Координатор проекти” и е бил дисциплинарно уволнен на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ – поради злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения, изразяващи се в:
– среща с нашия бивш служител П. М., от конкурентната фирма К., като срещата е била в сградата на нашия клиент ХипоАлпеАдрия в периода 30 юли – 3 август 2012 г., на която среща Г. Т. е оказвал съдействие за извършване на конкурентна дейност от страна на К. и им е предоставял информация за продуктите на Х. Д. С. Е.;
– оказване на съдействие на П. М. през май 2012 г. за таписване на оферта за френския пазар за въвеждане на данни, дейност, която се извършва от нашата компания;
– оказване на съдействие през 2012 г. на П. М. за регистрацията на конкурентна компания К., в която същата изпълнява дейност.
За да уважи иска на служителя за отмяна на незаконно уволнение съставът на въззивния съд е приел, че извършването на дисциплинарното нарушение е останало недоказано по делото. Нито показанията на разпитаните свидетели, нито представения на хартиен носител електронен документ по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК са установили, че ищецът е извършвал странична конкурентна дейност, поради което не може да се обоснове твърдението на работодателя, че е налице злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Следователно съдът е намерил иска за основателен защото касаторът не е представил доказателства за осъществяването на дисциплинарните нарушения, а не защото описаните в заповедта за уволнение действия не съставляват нарушения на трудовата дисциплина по чл.186 КТ, в какъвто смисъл са зададените въпроси. Няма съответствие между решителните мотиви на въззивния съд и питанията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което не може да се обоснове наличие на основание за допускане на обжалването по първите четири въпроса, съобразно приетото в приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Независимо от това трябва да се съобрази служебно и обстоятелството, че твърдението за нарушение по пункт втори от заповедта е осъществено извън преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ, а по пункт трети това изискване не може да се прецени, тъй като не е посочено кога е извършена регистрацията на конкурентната компания, за която служителят е съдействал според работодателя.
По петия въпрос действително е налице задължителна практика на ВКС относно доказателствата, с които се установява оставането без работа в хипотезата на чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Тази практика, обаче, не е в подкрепа на твърдението на касатора. Видно от мотивите на т.2 от ТР №6/2013 г. на ОСГК ВКС фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяване на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. В този смисъл е и последователната практика на ВКС по приложението на правната норма, която приема, че всяка от посочените възможности за удостоверяване на принудителната безработица е достатъчна за уважаване на иска.
При този изход на спора касаторът дължи на Г. К. Т. от София сумата 500 лв. разноски за касационното производство. По изложените съображения Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 228 от 09.01.2015 г. по гр. д. № 7801/2013 г. на Софийски градски съд в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ същата жалба в частта по исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД поради процесуална недопустимост – чл.280, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], София ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Т. от София сумата 500 лв /петстотин лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
Определението по абзац втори от диспозитира на решението може да се обжалва от касатора пред друг 3-членен състав на ВКС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.