О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 694
София, 17.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на четиринадесети май …………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………в присъствието на прокурора ……………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………..
гр.дело N 1271/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
И. Д. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И.Д. от АК-Варна, е подал касационна жалба срещу решение № 189 от 11.11.2014 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 647 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 355/2012 г. на Варненссия окръжен съд – Х състав. Вместо него е постановено друго, като е отменено пълното запрещение на Д. Х. П. от [населено място], постановено с решение № 666 от 21.06-2006 г. по гр.д. № 448/2006 г. на Варненския окръжен съд.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Х. Р. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. У. от АК-Варна и Д. Х. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ст. Д. от АК-Варна, са отговорил в срока по чл.287, ал.1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й.
Прокуратурата на РБ не е заявила становище по жалбата.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните процесуалноправни въпроси:
1. Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
2. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение.
3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
Твърди, че мотивите на въззивния съд по първия въпрос са в разрез със задължителна практика на ВКС, напр. решения № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г., І г.о.; № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ІV г.о. и др. По втория въпрос с решение № 57 от 08.05. 2014 г. по гр.д. № 7493/2013 г. на ІІ г.о.; № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 378/2009 г. на І г.о. и др.; по третия въпрос – с решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че мотивите на въззивния съд, които са дали основание за отмяна на първоивстанционното решение и постановяване на друго, с което е отменено пълното запрещение без преход /чрез замяната му с непълно запрещение/, не кореспондират изцяло с данните в медицинските заключения и изискванията за задълбоченото им, пълно и всеобхватно обсъждане по спорния критерий – възможността запретеният да се грижи за своите работи в сложни ситуации, вкл. с оглед желанието му да се разпореди с имуществото си, при категоричната диагноза „Параноидна шизофрения. Непълна ремисия с резидуални /остатъчни/ параноидни идеи”. Обсъждането на поставените въпроси и отговорите по тях са от съществено значение за правилното решаване на делото. Следва да се допусне касационно обжалване на посоченото от касатора допълнително основание за отстраняване на евентуални противоречия на въззивното решение със задължителна практика на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 11.11.2014 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на апелативен съд Варна.
УКАЗВА на касатора в 7-дневен срок да внесе държавна такса в полза на ВКС в размер на 40 лева, което да му се съобщи. При неизпълнение на указанието делото подлежи на прекратяване.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.