2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 30.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 610/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Й. Й., чрез адв. Д. Р., срещу определение № 13361 от 21. 09. 2011 г. по ч. гр. д. № 9232/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, с което е потвърдено прекратително определение от 14. 04. 2011 г. по гр.д. № 9498/2011 г. на Софийски районен съд, І г.о., 38 с-в. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с чл. 124, ал. 4 ГПК и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В случая не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил определение на районен съд по чл. 130 ГПК, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от К. Й. Й. против държавата и Т. А. В. като [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване неистинност на заключението на вещото лице инж. В. Т. Г. по допълнителна техническа експертиза, допусната с определение от 13. 06. 2003 г. по адм.д. № 1006/2002 г. на СГС, АК, като в заключението размерът на идеалните части в съсобствеността върху недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], са определени на 0,735 %, вместо на 73, 5 %.
За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че при влязло в сила съдебно решение, основано на невярно заключение, заинтересованата страна има интерес да иска установяване неистинността на заключението само по наказателен ред или да установи престъпно обстоятелство по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, тъй като само влязлата в сила осъдителна присъда или решение по чл. 125, ал. 5 ГПК представлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение /съгласно нормата на чл. 239, ал. 1, т. 2 АПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК/.
В частната жалба се твърди, че съставът на въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, а именно: допустимо ли е чрез предявен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК да се иска установяване неистинност на заключение на вещо лице или неистинността на заключението може да се установи само по наказателен ред – с влязла в сила присъда или чрез иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение и за отмяна на влязло в сила решение /ако е наказателното преследване е невъзможно по някоя от причините, визирани в цитираната разпоредба/.
Така формулирания от частния жалбоподател въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е свързан с преценката за допустимостта на иска.
Неоснователен е доводът, че така поставеният въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика. Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 1, задължителната съдебна практика се формира от тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГК, на ОСТК и на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, но не и от определения на ВКС, на какъвто съдебен акт в случая се позовава жалбоподателят. В този смисъл не би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на противоречива практика не е основание за допускане на касационно обжалване, когато противоречивата практика е уеднаквена чрез постановяване на ТР или решение по чл. 290 ГПК и обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с уеднаквената вече практика /ТР № 1/10г., т. 3/. В случая приетото в обжалваното определение относно правния интерес и възможността за отмяна по чл. 303, т. 2 ГПК, дори и да не съответства на приетото по този въпрос в приложеното към частната жалба определение № 819 от 28. 07. 2010 г. по гр.д. № 265/10г. на ВКС, съответства напълно на задължителната практика на ВКС, приемаща, че неистинността на заключение на вещо лице и на документ може да бъде основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр.2 ГПК само ако неистинността на заключението или на документа е установена по надлежен съдебен ред – с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /ако наказателното производство е изключено по посочените в тази норма причини/, но не и с решение по чл. 124, ал. 4 ГПК /вж. решения № № 117/1. 02. 2010 г. по гр.д. № 705/09г., ІІ г.о., 310/13. 05. 2009 г. по гр.д. № 4370/08г., ІІ г.о., 514/7. 07. 2010 г. по гр.д. № 1061/09г., ІV г.о., 802/6.11. 2009 г. по гр.д. № 3006/08г., І г.о.884/18.11.2009г. по гр.д. № 3015/08г., І г.о. и др./
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13361 от 21. 09. 2011 г. по ч. гр. д. № 9232/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: