О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 947
С. 3.07..2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли…………………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………….. в присъствието на прокурора ……………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 64/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
П. М. П. от [населено място] е подал касационна жалба чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-П. срещу решение № 1375 от 24.10.2011 година по гр.д. N 2064/2011 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2242 от 09.06.11 г. по гр.д. № 12849/2010 г. на районен съд – П., ХV състав. С него са отхвърлени искове на касатора срещу [фирма], С., за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 89 от 10.08.2010 г. на директора на предприятието, на основание чл.190, ал.1, т.4 и 7 КТ, за възстановяването му на длъжността „помощник машинист, локомотивен” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5 129 лева и разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], С., оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. П. Ю. от АК-П.. Претендира разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е процесуално допустима. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице особените основания на чл.280, ал.1, ГПК, поради следното:
М. въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване е следният: „Ако работодателят в своя заповед определи, че за посочено от него извършено деяние се налага само най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, следва ли работодателят и след това съдът да прилагат чл.189 от Кодекса на труда и да преценяват тежестта на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание?”, т.е. поставя се въпроса дали във всички случаи работодателят и съдът трябва да преценяват съразмерността между нарушение и наказание по критериите на чл.189, ал.1 КТ.
В изложението обаче липсва обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на О.. В случая въпросът не кореспондира с данните по делото, тъй като съдът е обсъдил обстоятелствата, свързани с тежестта на нарушението /намерено в локомотива индикирано дизелово гориво/ и е потвърдил дисциплинарното уволнение не защото това наказание е залегнало като предупреждение във заповеди на работодателя, а защото е отчел неговата конкретна характеристика и значимост, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя.
Независимо от това в изложението липсва и посочване на допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. Няма обосновка за това защо касаторът намира, че по поставения въпрос е налице някое от допълнителните основания на закона. Такова основание не може да се извлече и косвено, защото няма позоваване на задължителни съдебни актове и на противоречива практика на съдилищата, нито твърдение за липса на практика или за необходимост от нейното доразвиване или промяна. Поради това при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не може да се приеме, че са преодолени изискванията на закона и касационното обжалване трябва да се допусне.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1375 от 24.10.2011 година по гр.д. N 2064/2011 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.