Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
София, 29.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2869 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по две касационни жалби на две от страните по въззивно гр.д. № 301 /2007 г. на Софийски окръжен съд срещу решение № 554 /01.02.2008 г., с което е отменено първоинстанционно решение на Сливнишкия окръжен съд по извършване на делба и вместо това е постановено извършването на делбата чрез изнасяне на публична продан на процесния имот : дворно място с площ 768 кв.м., съставляващо УПИ с посочен номер по плана на с. П., заедно с построената в дворното място масивна триетажна жилищна сграда и стопанска сграда-навес.
В. Н. Т. обжалва решението и твърди, че е неправилно, защото неправилно въззивният съд не е уважил нейната претенция за възлагане на имота по реда на чл.288,ал.3 ГПК (от 1952 г.), като твърди, че изводите на съда за предпоставките за възлагането са необосновани и в нарушение на материалния закон.
А. Д. И. обжалва решението с твърдение, че е неправилно, като твърди, че в действителност тя претендира имотът да и бъде възложен по реда на чл.288,ал.3 ГПК (от 1952 г.) и че отговаря на изискванията за това и че неправилно и в резултат на процесуални нарушения въззивният съд е определил действителната пазарна цена на недвижимия имот, като не е допуснал петчленна СТЕ.
Ответниците в това производство Н. А. Н. и Д. А. Н. с писмени бележки, подадени от двамата и от А. И. след провеждане на съдебното заседание, (тримата) поддържат касационната жалба на А. И. (тяхна майка) и твърдят, че претенциите им за възлагане на имота са основателни, а жалбата на В. Т. оспорват като неоснователна.
Настоящият състав намира че жалбите са допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, жалбата на В. Т. е от 28.02.2008 г., поради което и съгласно §2,ал.3 от ПЗР на ГПК производството подлежи на разглеждане по реда на чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
По основателността:
Жалбата на А. Д. И. е неоснователна.
Тя не е предявила претенция за възлагане на имота и следователно въззивният съд не е следвало да разглежда такава претенция.
Въззивният съд е определил действителната стойност на процесния имот въз основа на прието във въззивното производство неоспорено заключение на тричленна СТЕ, допусната и назначена след оспорване на заключение на единична СТЕ, прието в същото производство. Въззивният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения, защото заключението на тричленната СТЕ не е оспорено при приемането му от А. И. , която е присъствала лично и с процесуалния си представител в съдебното заседание на 12.12.2007 г., когато заключението е прието. Въззивният съд е изложил съображенията си поради които кредитира заключението. Отделно от това и само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.157 ГПК (отм.) не предвижда процесуална възможност за приемане на петчленни заключения, както и че действителната пазарна цена на изнесен на публична продан имот се формира при самата публична продан.
Жалбата на В. Н. Т. е неоснователна.
Тя не е предявила претенция за възлагане на процесния имот в първото съдебно заседание по извършване на делбата, проведено от районния съд на 01.02.2005 г. (л.60), а в шестото съдебно заседание, проведено на 22.11.2005 г. (л.93 и л.91 – молбата). Въпреки противопоставянето на останалите съделители първоинстанционният съд е приел претенцията за разглеждане и я е уважил, а въззивният съд я е намерил за неоснователна и е изнесъл имота на публична продан.
Настоящата инстанция намира, че претенцията не е предявена в срок, поради което и не е следвало да бъде разглеждана в производството по делото. Трайната съдебна практика на ВКС (І г.о.), приема, че изискванията за предявяване на исканията (претенциите) за възлагане на неподеляем недвижим имот в преклузивния срок по ал.5 на чл.288 ГПК (от 1952 г.) се отнасят и за двете алинеи, които уреждат претенции за възлагане – ал.2 и ал.3 на същия чл.288, двете алинеи уреждат един и същ способ за извършване на делбата при различни предпоставки.
Тази практика е отразена в решение № 401 /2004 г. по гр.д. № 803 /2003 г. на ВКС, І г.о. и в т..7 и т.12 на ТР №1 /2004 г. на ОСГК на ВКС (в което се приема, че възлагателните претенции и по двете алинеи – 2-ра и 3-та трябва да бъдат направени по реда и в срока на ал.5-та), на което се позовава и жалбоподателят В. Т. при обосноваване на основателността на претенцията си.
След като претенцията на В. Т. не е следвало да бъде разглеждана, а претенциите на Н. А. Н. и Д. А. Н. не са били предмет на разглеждане във въззивното производство (защото техният и на А. И. процесуален представител е поискал извършването на делбата чрез изнасянето на имота на публична продан – с.з. на 09.05.2007 г. на въззивния съд), и тъй като по делото е установено и не се спори, че процесният имот е неподеляем, крайният извод на въззивния съд, че делбата следва да се извърши чрез прилагане на разпоредбата на чл.288,ал.1 ГПК (от 1952 г.), е правилен и решението, с което е постановил изнасянето на имота на публична продан е правилно.
Поради неоснователността на касационните жалби обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбоподателите нямат право на разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 554 /01.02.2008 г. по въззивно гр.д. № 301 /2007 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.