Р Е Ш Е Н И Е
№ 1010
София, 23.12. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анжела Богданова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2925 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на М. С. Б. и С. П. Б. срещу решение от 28.12.2007 г. по гр.д. № 768 /2007 г. на Софийски окръжен съд, г.о., 2-ри състав, с което е оставено в сила решение от 28.05.2007 г. по гр.д. № 121 / 2006 г. на Самоковския районен съд, в частта, с която признато за установено по отношение на П. В. Б. и жалбоподателите, че М. В. Р., А. В. Б. и Б. В. Б. са собственици на съответно 5 /8 ид.ч. по наследство и завещание и на по 1 /8 ид.ч. по наследство от недвижим имот – полумасивна жилищна сграда със 70 кв.м. застроена площ, състояща се от мазета, един жилищен етаж с четири стаи и тавански полуетаж с две помещения, построена в поземлен имот в гр. С., описан в решението и като последица от уважаването на исковете, съдът е отменил нотариални актове относно удостоверяването на право на собственост в полза на ответниците по исковете
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради необоснованост и постановено в противоречие с материалния закон, че семейство Б. живеят в къщата от 1968 г. и това жилище им е единствено, което те поддържат и стопанисват, а ищците живеят в други къщи, построени от родителите им, ищците са ползвали процесната къща постоянно, държали са я за себе си и са се противопоставяли и търсили защита срещу всяко действие от друго лице, което претендира, че има някакви права, владението е непрекъснато, спокойно и явно. Твърди се и че е допуснато несъответствие между мотивите и диспозитива. не се сочат конкретни нарушения. Жалбоподателите искат отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Петър В. Б. е починал след провеждане на устните състезания пред въззивния съд, като негови правоприемници по делото са конституирани наследниците му по закон –дъщерите му Е. П. Б. – С. и П. П. И., наред с жалбоподателите.
Новоконституираните не изразяват становище по жалбата.
М. В. Р., А. В. Б. и Б. В. Б. оспорват жалбата, твърдят, че тя е бланкетна, че в нея не се сочат никакви конкретни нарушения на закона, нито прояви на необоснованост. Ответниците искат обжалваното решение да бъде оставено в сила и да им бъдат присъдени разноски.
Настоящият състав намира следното:
Наведените доводи за неправилност са неоснователни.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установени твърденията на ищците – сестра и двама братя, че са собственици на твърдените от тях идеални части от жилищната сграда – по 1 /8 ид.ч. (за всеки един от тримата) по наследство от техните родители, а М. Р. и на 4 /8 (1 /2) по завещание от лелята на ищците М, че първият ответник – братът на ищците П е собственик по наследство на останалата 1 /8 ид.ч. по наследство от родителите му, че той (Петър Б. ) се е снабдил с нотариален акт № 179 /2005 г., с който е признат за собственик на цялата къща въз основа на обстоятелствена проверка, но че правоизключващото възражение на ответниците Б, че са придобили правото на собственост върху цялата сграда в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, е неоснователно, защото от събраните по делото доказателства, които въззивният съд е обсъдил, не може да се приеме, че ответниците са превърнали държането на имота във владение и на идеалните части на ищците. Ищците са извършвали действия, които осъществяват съдържанието на правата им на собственост, независимо от това, че вторият и третият ищец не са живели в сградата, но единият от тях е плащал нейния данък, а ответникът П. В. Б. е владял за себе си и за останалите собственици (негови сестра и братя), като това владение не е могло да доведе до придобиване на правото на собственост върху целия имот по давност, а следователно, че С. Б. не е станал собственик на 7 /8 ид.ч. от процесния имот по силата на покупко-продажба, защото праводателите му (продавачи) не са ги притежавали. Изводите на въззивния съд са обосновани – съответстват на доказателствата по делото и в частност на свидетелските показания, които са обсъдени от фактическа страна и после от правна с оглед установяване наличието на предпоставките на придобиваната давност. Въз основа на обосновани изводи въззивният състав правилно е приел, че ищците са доказали основателността на исковете си, че са оборили материалната доказателствена сила на нотариалния акт № 179 /2005 г., в частта, с която е удостоверено, че П. В. Б. е собственик на 7 /8 ид.ч. от процесната къща, които е придобил чрез давностно владение и че искането по чл.431,ал.2 от ГПК (от 1952 г.) за неговата отмяна в тази част е основателна, както и искането за отмяна на нотариалния акт № 36 /2005 г. относно удостоверяването на право на собственост върху 7 /8 ид.части от същата жилищна сграда в полза на ответника С. П. Б.. Постановеният от въззивния съд диспозитив съответства на приетото от него в мотивите към решението.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 400 лева.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.12.2007 г. по гр.д. № 768 /2007 г. на Софийски окръжен съд, г.о., 2-ри състав.
Осъжда М. С. Б. и С. П. Б. да заплатят на М. В. Р., А. В. Б. и Б. В. Б. 400 лева за процесуално представителство в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.