Р Е Ш Е Н И Е
№ 743
София, 14.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1466 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. от гр. С. срещу решение от 14.11.2007 г. по гр.д. № 847 /2006 г. на Софийски градски съд, ІІ „д” г.о., с която е оставено в сила решение от 15.12.2005 г. по гр.д. № 17 / 2005 г. на Софийски районен съд, 63 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу И. по е. – БАН, гр. С., с правно основание чл.74,ал.4,изр.1-во вр. ал.1 КТ за обявяване на трудов договор от 16.01.1968 г. за недействителен в частта на клаузата за времетраенето му за срок до 30.06.2000 г., определена с т.3 от допълнително споразумение № 191 /01.014.2000 г. като неоснователен и жалбоподателят е осъден за разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – съдът не е квалифицирал иска по чл.26,ал.2 ЗЗД както е поискал касаторът, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касаторът посочва разпоредбите на чл.108, чл.109, чл.110, чл.186 и чл.188 от ГПК (от 1952 г.) и отделни разпоредби на ЗЗД и твърди, че въззивният съд е преписал първоинстанционното решение, за което се излага множество сравнителни извадки. Жалбоподателят иска обжалваното решение да бъде отменено и искът му да бъде уважен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД.
В писмено възражение ответникът оспорва касационната жалба, твърди, че посочените касационни основания не са осъществени, че искът е неоснователен и погасен по давност, както е поддържал от първата инстанция и както е възприето от двете инстанции по същество и че обжалваното решение е правилно.
Настоящият състав намира следното:
Доводът за нарушение на материалния закон – неправилна квалификация е неоснователен.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че въз основа на исковата молба (на касатора), на уточнения, извършени въз основа на указания на съда за отстраняване на нередовности (молба л.12) и допълнителни молби (л.30 и л.74) ищецът е предявил иск за обявяване на трудов договор за недействителен в частта относно клаузата за времетраенето му, определена с допълнително споразумение ДС №191 /01.01.2001 г. за срок до 30.06.2000 г. поради противоречие със закона – чл.68,ал.3, чл.69,ал.1, чл.119 КТ, както и с решение на директорския съвет от 21.03.2000 г. Вярно е, че касаторът е написал, че липсата на основание за сключването на ново допълнително споразумение е основание за неговата нищожност – чл.26,ал.2 ЗЗД. но неговата преценка за квалификацията на спорното право не обвързва съда, който е извършил самостоятелна преценка и правилно е квалифицирал иска, след което се е произнесъл по всички въведени от ищеца твърдения за недействителност и ги е намерил за неоснователни, след което е разгледал и възражението на ответника, че искът е погасен по давност и го е намерил за основателно.
Въз основа на въззивна жалба на касатора спорът се е пренесъл във въззивната инстанция, която го е разгледала п. квалификацията, определена от СРС и е изложила същите крайни изводи за неговата неоснователност.
Тъй като и двете инстанции са се произнесли по предявения от ищеца иск (въведените от него фактически твърдения и искане за защита), то въззивното решение, както и първоинстанционното е допустимо, тъй като и квалификацията е правилна, то не е допуснато и нарушение на материалния закон (както беше отбелязано по-горе).
Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционият съд не е нарушил нито една от посочените по-горе разпоредби на ГПК (от 1952 г.): извършил е необходимите действия за отстраняване н нередовностите по исковата молба и е извършил устен доклад (л.28,стр.2), като е дал възможност на всяка една от страните да изчерпи становищата си по основателността на иска и по доказателствените искания, след което се произнесъл с определения по допускането и събирането на доказателствата. В следващите заседания (л.70 и л.) първоинстанционният съд е допуснал допълнение в основанието на иска и след изслушване на становища на страните е събрал допуснатите от него доказателства и едва след като ищецът е заявил, че няма други доказателствени искания, е приключил събирането на доказателства и след провеждане на устни състезания, е постановил решение, с което се е произнесъл по спорното право.
Въззивният съд е зачел извършените от първоинстанционния съд процесуални действия, на свой ред е дал възможност на всяка една от страните да изчерпи становищата си по основателността на жалбата и на иска и доказателствените си искания, след което се произнесъл с определения по допускането и събирането на доказателствата, събрал е посочените и допуснати доказателства и след провеждане на устни състезания, е постановил решение, с което се е произнесъл по спорното право след като е квалифицирал иска, обсъдил е всички доказателства и доводите на страните и е основал решението на отразени в мотивите фактическите и правни изводи.
Вярно е, че въззивното решение е много сходно с първоинстанционното, мотивите възпроизвеждат всички фактически и правни изводи (дори евентуалните мотиви) на СРС и дори почти цели изречения, но това не е процесуално нарушение и доколкото фактическите и правни изводи не са формирани п. допуснати процесуални нарушения, изводите за факти са обосновани и не са допуснати посочените нарушения на материалния закон, не обуславя неправилност на обжалваното решение.
Посочените в касационната жалба разпоредби от ЗЗД, за които се твърди, че са нарушени, не се отнасят до спора, поради което и този довод е неоснователен.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Страните не претендират разноски в касационното производство, нито са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.11.2007 г. по гр.д. № 847 /2006 г. на Софийски градски съд, ІІ „д” г.о..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.