Р Е Ш Е Н И Е
№ 962
София, 16.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2348 /2008 г.
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. и чл.218и от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Х. от гр. В. срещу решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 787 /2007 г. на Старозагорски окръжен съд, г.о., 1-ви с-в., с което при ново разглеждане на делото от въззивен съд е оставено в сила решение от 19.12.2005 г. по гр.д. № 1958 / 2003 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „Л” О. , със седалище гр. Н., иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия – построяване на подход към бензиностанция върху 560 кв.м., представляващи част от имот 286 по плана за съществуващите стари реални граници на землището на гр. Н., като неоснователен.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон : съдът е приел, че жалбоподателката е собственик на процесния имот, че забавителният подход (шлюз) към бензиностанцията, изграден от ответника, попада изцяло в него, и така ответникът ограничава в пълен обем упражняването на правото на собственост на ищцата върху имота; с това се установяват предпоставките за уважаването на предявения иск по чл.109 ЗС. Вместо това обаче въззивният съд неправилно е приел, че забавителният шлюз е изграден въз основа на одобрен проект и е станал част от обхвата на пътя, който е републикански и следователно съгласно чл.8,ал.2 ЗП е попаднал в държавна или общинска собственост.
Ответникът „Л” О. твърди, че не са налице предпоставките за допускане до разглеждане на касационната жалба, евентуално оспорва нейната основателност с доводи, че бензиностанцията и процесният подход към нея били изградени въз основа на одобрени проекти, процесната част от имота е станала част от обхвата на пътя и че законът е приложен правилно.
Настоящият състав намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока за обжалване на 20.02.2008 г. по пощата, получена е в съда на 22.02.2008 г. и съгласно §2,ал.3 от ПЗР на ГПК подлежи на разглеждане по реда на чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
По основателността:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изпълнил указанията, които са му дадени в отменителното касационно решение и след като е приел допълнително заключение на СТЕ и е обсъдил доказателствата за релевантните факти и доводите на страните, е приел, че не се спори по делото, че ищцата е собственик на процесната част от недвижим имот пл. № 2* възстановен в стари реални граници на наследници на Д. Г. З. (л.2), при възстановяването на собствеността на процесния имот № 2* планът за земеразделяне е бил съобразен с обхвата на път І-6, забавителният шлюз към бензиностанцията заема 560 кв.м. от него, като съответно се променя обхвата на пътя в тази му част съгласно чл.5,ал.2 ЗП (л.3), ответникът е завзел част от имота на ищцата, като е изградил върху него забавителен шлюз – подход към бензиностанцията, с тези си действия той ограничава упражняването в пълен обем на правото на собственост на ищцата върху имота; но след изпълнението им отклоненията от пътищата стават част от главния път, така в случая шлюзът става част от пътя, собственост на държавата или общината, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли (л.4).
Жалбата е основателна. При изводите на съда, че ищецът е собственик и че ответникът извършва наведените като основание на иска действия, с които пречи на ищеца да упражнява своето право, изводът на съда, че с изграждането на подхода, процесната част от имота на ищеца е станала държавна или общинска собственост, е неправилен.
Така е защото не се твърди, нито се представят доказателства за това, че ответникът е изградил подхода въз основа на учредени или прехвърлени от собственика на процесния имот права, нито че процесната част от имота на ищеца е отчуждена по реда, предвиден в Закона за пътищата, който препраща съответно (чл.37 и сл.) към Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, като предвижда и изискване за промяна на предназначението на земеделските земи. ЗДС предвижда ред за отчуждаване на имоти частна собственост за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение (чл.32), единствено въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план (чл.33) и по определен аза това ред, като имотът се смята отчужден в деня, в който се изплати определеното по предвидения ред обезщетение и едва след това се завзема (чл.39). подобни са правилата и по ЗОС.
По делото не се твърди и не се доказва нищо подобно да е осъществено, а твърденията, че бензиностанцията и подходът са изградени по одобрени проекти и че е издадено разрешение за ползване, са без значение за основателността на иска.
Поради изложеното следва да се приеме, че жалбата е основателна, а обжалваното решение – неправилно, то следва да бъде отменено и на основание чл.218и ГПК (от 1952 г.) спорът да бъде решен по същество, като искът бъде уважен.
С оглед изхода от спора жалбоподателят има право на разноските, които е направил във всички инстанции по делото. Искането е основателно за сумата 1,049 лева, за която са представени доказателства (310 лева за първа инстанция, 79 лева за първа въззивна инстанция, 140 лева за първа касация, 280 лева при новото разглеждане на делото от въззивна инстанция и 240 лева за втората касация). С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 787 /2007 г. на Старозагорски окръжен съд, г.о., 1-ви с-в.. Вместо това постановява:
По иск на Р. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. В., ул. „Екзарх Йосиф” № 63, вх. В, ап.37, срещу „Л” О. , със седалище гр. Н., област Стара Загора, и адрес на управление: ул. „.. Николаев” № 21, регистрирано по ф.д. № 767 /2002 г. на Старозагорски окръжен съд, с правно основание чл.109 ЗС, осъжда „Л” О. , да премахне изградения върху площ от 560 кв.м. в имот с номер 286, местността „Гарата”, по плана на гр. Н., откъм страната на главен път София – Бургас, забавителен подход (шлюз) към бензиностанция, изградена в съседния имот – УПИ *–874, кв.70, по плана на гр. Н. и да преустанови действията, с които пречи на Р. Д. Х. да упражнява своето право на собственост върху имот с номер 286.
Осъжда „Л” О. да заплати на Р. Д. Х. от гр. В.,049 лева разноски по делото за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.