Р Е Ш Е Н И Е
№ 672
София,06.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 567 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на А. А. П. и И. П. П. от 03.12.2007 г. срещу решение от 18.10.2007 г. по гр.д. № 1771 /2007 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в., с което е оставено в сила решение от 23.05.2007 г. по гр.д. № 1654 /2006 г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гр. с-в., с което е развален договорът, сключен на 04.03.2004 г. с нот. акт № 89, т.9, нот. дело № 2050 /2004 г., между А, като продавач, и жалбоподателите – А. А. П. и И. П. П., като приобретатели, за придобиване на дворно място в с. Б., Пловдивска област, с площ 580 кв.м., съставляващо УПИ –ХХХ-354, в кв.51, ведно с построената в него масивна жилищна сграда и всички подобрения в имота, срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на задължението на жалбоподателите, с което е отхвърлен иск на жалбоподателите срещу А. И. К. за трансформация на натурално задължение по описания договор в парично на основание отказа на А. И. К. да приема предлаганите му грижи, считано от м. май 2006 г. занапред и жалбоподателите са осъдени да заплатят на А. И. К. 423 лева разноски по делото.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон : изводът, че жалбоподателите не са изпълнявали задълженията си по договора пълно и точно до 18.05.2006 г. (когато е предявен искът срещу тях) е необоснован – не съответства на показанията на посочените от тях петима незаинтересовани и безпристрастни свидетели и на изявленията на самия ищец. След тази дата ищецът е пречел на изпълнение на задълженията им, той е отказал предложението им да се премести в техния дом, където да бъде гледан, а следва да се има предвид, че в договора не е уговорено задължение за жалбоподателите да живеят в неговия дом. Съдът не е обсъдил предложението и отказа, за които е наведен довод, и е направил необоснован извод за пълно неизпълнение на задълженията на жалбоподателите. Вместо това съдът е основал решението си на твърденията на трима посочени от А. К. свидетели, първият от които е неговият син И. , който е пряко заинтересуван от връщането на имота в патримониума на А. К. , а вторият е шофьор на такси, която няма непосредствени впечатления и дори не знае в каква къща е живял ищецът. Съдът е кредитирал, но не е съобразил приетото неоспорено заключение на съдебномедицинска експертиза, от което се установява, че заболяванията, от които страда А. К. са натрупани в годините нелекувани или появили се от напредналата възраст, но нито едно от тях не предполага необходимост от постоянни или денонощни грижи. Жалбоподателите поддържат и доводите си за основателност на иска за трансформация на натурално задължение в парично – че с направеното предложение двамата са изправна страна. Жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Алонцо И. К. е оспорил жалбата с доводи, че решението е правилно – изводите на въззивния съд са обосновани и съобразени с практиката. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Алонцо И. К. е починал на 05.07.2009 г. и като негови правоприемници са конституирани двама от неговите наследници по закон – синовете му И. А. И. и Н. А. И. и неговата дъщеря жалбоподателката А. А. П..
Поради настъпилите след постановяване на въззивното решение смърт на ищеца и правоприемство и сливане на качествата на длъжник (ответник) и кредитор (правоприемник) по отношение на А. А. П., постановеното решение следва да се обезсили и производството следва да се прекрати по иска за разваляне на договора за прехвърляне на 1 /3 ид.ч. от процесния имот и по иска за трансформация – за 1 /3 част от паричните задължения за издръжка и гледане.
Настоящият състав намира, че доводите на касаторите за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон са основателни :
Обстоятелствената част на исковата молба на А. И. К. съдържа твърдение, че ответниците – дъщеря му А. А. П. и нейният съпруг И. П. П. драстично не изпълняват задълженията си по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на ищеца, който е възрастен човек с множество заболявания и социално слаб. Въпреки дадена му възможност за отстраняване на нередовности ищецът не е посочил конкретни обстоятелства на които основава твърденията си за неизпълнение, ищецът е посочил само, че неизпълнението частично датира от подписването на самия нотариален акт и цялостно от м. април 2005 г.
В с.з.. на 27.11.2006 г. обаче ищецът по реда на чл.114 ГПК (от 1952 г.) признава неизгодните за него обстоятелства, че само жалбоподателите са се грижили за него до м. май 2006 г. (когато е подал исковата молба), тогава той ги помолил да дежурят, защото нощно време нямало кой да му хвърля урината, оттогава те спрели да правят опити да се грижат за него.
В първото с.з. на 17.11.2006 г. (л.27) жалбоподателите оспорват категорично иска и твърдят, че са изпълнявал всички свои задължения по договора, които изброяват.
Не се спори по това, че страните живеят в с. Б. в отделни къщи, които са наблизо (на около 200 м.).
Показанията на петимата посочени от жалбоподателите свидетели са непосредствени, ясни и последователни. От показанията на – Й. , Т. и К. (л.39,стр.2 и л.40 по делото на ПРС) и свидетеля Р(л.31,стр.2 от делото на ПОС), които са от с. Б., а трите са съседи на А. К. , се установява, че А. А. П. се е грижила от години за баща си, че е посещавала баща си по два-три пъти всеки ден и му е носила храна, носела е чанти с пране, простирала е негово пране, плела му е дрехи, и заедно със съпруга си И. П. П. му е купувала въглища от св. Т, която ги е доставяла, тъй като И. П. не бил добре с крака, свидетелите Й са виждали А. А. П. да носи въглища с тенекии (кофи), св. К е виждала жалбоподателите и техния зет да карат с кола А. К. на лекар. Свидетелите знаят за това, че А. К. е изгонил А. А. П., защото искал някой да стои вечер при него, защото не можел да се обслужва, но те го виждали да ходи из селото, сутрин да стои с патериците пред дома си, бил все по пътя, понякога го извеждал и синът му И. , с който живеел в една къща, с инвалидна количка. От показанията на свидетеля Г дъщеря на ответниците и внучка на ищеца, чиито показания следва да се обсъждат по реда на чл.136 от ГПК (от 1952 г.) и да се кредитират само доколкото се подкрепят от други данни, се изяснява, че присъствала на среща между страните по делото на 20-21 май 2006 г., на която дядо и върнал майка и с храната, която му занесла и и заявил (на майка и), че иска да бъде обслужван 24 часа в денонощието, преди това ответниците го канили да живее с тях, но той отказвал. първата част от тези показания съответстват на изявленията на самия ищец, а втората – на показанията на посочения от него свидетел – синът му И. И. , поради което следва да бъдат кредитирани.
Посочените от ищеца свидетели не опровергават показанията на свидетелите на ответниците. Свидетелят И. И. е син на ищеца и е пряко заинтересуван от изхода на спора в полза на ищеца, в резултат на което имотът би бил върнат в неговото имущество и наследство, показанията на този свидетел следва да се обсъждат по реда на чл.136 от ГПК (от 1952 г.) и да се кредитират само доколкото се подкрепят от други данни по делото. От неговите твърдения следва да се кредитират тези за неизгодните за ищеца обстоятелства, че А. А. П. и И. П. П. са носили храна на ищеца, че са го канили да го гледат в тяхната къща, но той е отказвал, че при болест през месец март-април (непосредствено преди предявяване на исковата молба) са викали хора да го лекуват и че А. К. е прогонил А. А. П. и и е казал да не му носи повече храна. Твърденията, че не са му носили подходяща за него храна, която му се отразявала неблагоприятно и от която се подувал, не се подкрепят от други доказателства, и не следва да се кредитират. Свидетелят К. , шофьор на такси от Пловдив, е возил няколко пъти А. К. по съдебни дела за земи не описва точно къщата на А. К. (описва я по различен начин от свидетелите от селото), поради което твърдението на жалбоподателите, че твърденията му не са достоверни, следва да се приеме за основателно. Свидетелят Г. (л.31 от делото на ПОС), който твърди, че се е върнал в с. Б. през 1999 г., след отсъствие от 1972 г., бил е една година разсилен в селото и е носил призовки на А. К. , се установява, че помагал на А. К. и сина му И. и че при посещенията си не е виждал жалбоподателите в дома на А. К. , виждал е А. К. , който се подпирал на една сопа, за да стане от леглото и само синът му И. му е помагал. Показанията на последните двама свидетели са и за различни обстоятелства (за различни моменти) от показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателите, поради което и не може да се приеме, че ги опровергават.
Основателен е доводът на касаторите, че от приетото неоспорено заключение на съдебно-медицинска експертиза (л.49 и сл.) се установява, че заболяванията на А. К. са отпреди 2004 г. и не е установено тяхното влошаване след сключването на договора. Те са установени с решение на ТЕЛК от 2003 г. (представено по делото), отпреди сключването на договора, чието разваляне се иска, след този период няма медицинска документация, ищецът не е диспансеризиран за нито едно от заболяванията му, личният лекар е викана само за вирусни инфекции и ищецът не съдейства за установяване на времето на възникването на заболяванията му. Основните заболявания са скъсяване на единия крак, изкривяване на гръбначния стълб в пояса в резултат на това и старчески пердета, при прегледа не са установени оплаквания от стомашно-чревния тракт. При прегледа А. К. е на 87 години (роден е на 02.01.1920 г.), движи се самостоятелно, макар и бавно и трудно и с помощта на патерица. Експертът потвърждава установените с решението на ТЕЛК необходимост от предпазване от статични и динамични натоварвания на долните крайници и че А. К. има потребност от чужда помощ. Пред съда вещото лице потвърждава и че поради възрастта си А. К. не би трябвало да яде мазни и солени храни и че А. К. е твърдял пред него, че има травма на ръката, но държал с нея патерицата и за такава травма нямало документация.
В договора, чието разваляне се иска (л.2), е отразено, че срещу прехвърленото право на собственост А. А. П. и И. П. П. се задължават заедно и поотделно да гледат и издържат продавача. Липсва изрична уговорка за установяване на съвместно живеене в неговия дом или в техния. При сключването на договора страните са живели в отделни домакинства, А. К. е живеел със сина си И. При тълкуването на уговорките на страните по реда на чл.20 от ЗЗД следва да се приеме, че жалбоподателите не са поели задължение за съвместно живеене с ищеца.
По делото не са представени и доказателства за влошаване на здравословното състояние на А. К. след сключването на договора, нито за други нови обстоятелства, които да предизвикат нова и различна потребност от грижите, които е изисквал (непрекъснато присъствие и дежурене, помощ при всяка лягане и ставане). Независимо от това жалбоподателите ответници са доказали, че след сключването на договора са предложили повече от веднъж на ищеца да го гледат непрекъснато, в едно домакинство, но в техния дом, което той е отказал, а с това е отказвал и останалите грижи, които е приемал до момента на предявяване на иска.
При изложеното настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателите, че са доказали изпълнението на задълженията си по договора до момента на предявяване на иска срещу тях, когато ищецът не основателно е отказал да приема изпълнението, при което е изпаднал в забава, а жалбоподателите своевременно са завели дело за трансформация на задълженията им в парични.
От изложеното следва неоснователността на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Поради изложеното (изпадането на А. К. в забава) жалбоподателите са доказали основателността на иска си за трансформация на натуралното задължение в парично за периода от началото на претенцията до момента на настъпването на смъртта на А. К. и за 2 /3 части от размера, съответно на правата на И. А. И. и Н. А. И.. От приетото неоспорено заключение на вещо лице, изготвено по искане на жалбоподателите, е установено, че необходимите средства за месечна издръжка на лице на възрастта на ищеца са в размер на 158 лева, а полагането на денонощни грижи в домашна среда е в размер на 250 лева месечно. За периода от 19.05..2006 г. до смъртта на А. К. на 07.05.2009 г. сумата е в размер на 14,443.20 лева. Жалбоподателите са представили по делото препис от спестовна книжка за влог, който са открили на името на А. К. , в с.з. на 17.10.2006 г. (л.28) те са представили оригинала, от който е установено при оглед от съда в присъствието на страните, че са внесли сумата 250 лева, с която следва да се намали сумата 14,443.20 лева. От тази сума поради настъпилото правоприемство и прекратяване на производството по отношение на А. А. П. жалбоподателите дължат на всеки един от двамата И по 4,731.06 лева.
Жалбоподателите претендират заплащането на разноски, с оглед изхода от спора имат право на 2 / 3 от направените от тях разноски, които са в размер на 416.50 лева, 2 /3 от които са 277.66 лева, от които всеки един от ответниците следва да им заплати по 138.83 лева. С оглед изхода от спора И. И. и Н. И. нямат право на разноски.
Поради изложеното и на основание чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 18.10.2007 г. по гр.д. № 1771 /2007 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в., в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на А. И. К. срещу А. А. П. и И. П. П. за разваляне на договор, сключен на 04.03.2004 г. с нот. акт № 89, т.9, нот. дело № 2050 /2004 г., в частта за прехвърляне на 1 /3 (една трета) идеална част от имота и в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на А. А. П. и И. П. П. срещу А. И. К. за трансформация на 1 /3 (една трета) част от натурално задължение по описания договор в парично и прекратява производството в тези части.
ОТМЕНЯ решението от 18.10.2007 г. по гр.д. № 1771 /2007 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в., в останалата част и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А. И. К. , починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници И. А. И. с ЕГН ********** и Н. А. И. с ЕГН **********, двамата от с. Б., област Пловдив, за разваляне на договор, сключен на 04.03.2004 г. с нот. акт № 89, т.9, нот. дело № 2050 /2004 г., в частта за прехвърляне на 2 /3 (две трети) идеални части от имота и осъжда А. А. П. с ЕГН ********** и И. П. П. с ЕГН **********, двамата от с. Б., област Пловдив, да заплатят на всеки един от двамата – И. А. И. и Н. А. И., като правоприемници на починалия в хода на производството А. И. К. , по 4,731.06 лева, представляващи 1 /3 (една трета) част от паричната издръжка на А. И. К. по договора, сключен на 04.03.2004 г. с нот. акт № 89, т.9, нот. дело № 2050 /2004 г., за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане за периода от 19.05..2006 г. до смъртта на А. И. К. на 07.05.2009 г..
Осъжда И. А. И. да заплати на А. А. П. и И. П. П. сумата 138.83 лева разноски за производството.
Осъжда Н. А. И. да заплати на А. А. П. и И. П. П. сумата 138.83 лева разноски за производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.