О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1311
София, 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1498 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” ЕООД срещу въззивно решение от 29.04.2009 г. по гр.д. № 284 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г. к., с което е потвърдено решение от 14.10.2008 г. по гр.д. № 1545 /2008 г. на Пловдивски я районен съд, с което срещу жалбоподателя са уважени искове на Д. В. К. от гр. П. с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ,- искът за обезщетение е уважен частично, като въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд по исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 за сумата 380.73 лева за периода от 22.04.2008 г. до 22.05.2008 г. – част от предявения размер 5,700 лева и от предявения период – от 22.04.2008 г. до 24.10.2008 г., отменил е решението в частта, с която искът за обезщетение по т.3 е отхвърлен за сумата 1,794.87 лева и за периода от 23.05.2008 г. до 24.10.2008 г. и вместо това е уважил иска и за тази част.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно.
Навежда следните основания за допускане на касационно обжалване (л.12 и сл.): за да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по важни материалноправни въпроси – от кой момент възниква трудово правоотношение въз основа на писмен договор; от кой момент работодател по сключен писмен трудов договор се превръща в страна по него и става носител на права, които законът му предоставя, включително на дисциплинарна власт; кои доказателства са нови и кои нововъзникнали във въззивната инстанция във връзка с приложението на разпоредбата на чл.266 ГПК; дали е допустимо решение, постановено изцяло върху неправилно допуснати доказателства. Жалбоподателят твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Д. В. К. от гр. П. не изразява становище по нея.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането за допускане на касационно обжалване по въпросите : от кой момент възниква трудово правоотношение въз основа на писмен договор (от момента на подписването му или от по-късния момент, от който страните са се уговорили, че влиза в сила); от кой момент работодател по сключен писмен трудов договор се превръща в страна по него и става носител на права, които законът му предоставя, включително на дисциплинарна власт, допустимо ли е решение, постановено изцяло върху неправилно допуснати доказателства (или страда от друг порок), е неоснователно, т.к. по тези въпроси има последователна и безпротиворечива практика на ВС и ВКС, те не са и от значение за развитието на правото.
Въззивният съд се е произнесъл по искането на въззивния жалбоподател – ищец за събиране на доказателства за оставането му без работа за периода на претенцията за обезщетение по чл.225,ал.1 КТ, част от който (период) е изтекъл преди приключване на съдебното дирене от първоинстанционния съд, като въззивният съд е изложил съображения за допустимост на исканите доказателства съгласно правилото на чл.266 ГПК и е основал решението си на тях.
Тъй като процесуалният въпрос за допустимостта на доказателствата във въззивната инстанция е решен от въззивния съд в приложение на ново процесуално правило – установено в чл.266 ГПК, настоящият състав намира, че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото по него няма съдебна практика. Осъществена е хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Приложението на разпоредбата се е отразило върху решението по иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ и подадената касационна жалба следва да бъде допусната до разглеждане в частта по този иск.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационното обжалване въззивно решение от 29.04.2009 г. по гр.д. № 284 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г. к., по подадената от „С” ЕООД касационна жалба в частта по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 2,175.60 лева.
НЕ ДОПУСКА до касационното обжалване решението по подадената от „С” ЕООД касационна жалба в частта по исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Указва на „С” ЕООД в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 43.51 лева за касационното производство, при неизпълнение жалбата ще бъде върната.
След изтичане на определения едноседмичен срок делото да се докладва за насрочване или за връщане на касационната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.