О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1321
София, 30.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1258 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Л. от гр. П., срещу въззивно решение от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1042 /2008 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставено в сила първоинстанционно решение от 02.09.2008 г. по гр.д. № 773 /2007 г. на Петрички районен съд, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Г. С. сумата 2,376.46 лева – обезщетение за ползата, от която е била лишена за периода от 01.02.2003 г. до 22.08.2007 г., ведно със законната лихва на основание чл.31,ал.2 ЗС.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, неправилно, т.к. не е съобразено с влязло в сила съдебно решение, с което срещу него са отхвърлени исковете на сестра му Г. С. по чл.108 ЗС, което обуславя нищожност на всички следващи решения, до момента няма решение, което да легитимира Г. С. като собственик; вземането по чл.31,ал.2 ЗС е периодично и се погасява с тригодишна давност.
Представено е (допълнително) изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се повдига материалноправен въпрос – от кой момент би следвало да се определя обезщетение и дали това е моментът, от който е отправена покана по чл.31,ал.2 ЗС, както е приел съдът. Твърди, че по въпроса относно действието във времето на поканата по чл.31,ал.2 ЗС не е налице практика на ВКС, произнасянето по същия би било принос към развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. С. оспорва основателността на жалбата, както и наведеното с нея основание за допускане на касационно обжалване, за което твърди, че не е аргументирано.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима – обжалваемият интерес и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения:
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на по 1 /2 ид.ч. от процесните гаражи по наследство, че единствено жалбоподателят е ползвал процесните гаражи и след получаването на писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишил другия съсобственик – ищеца Г. С. и че жалбоподателят дължи обезщетение от датата на получаването на писмена покана в размер, съответен на пазарния наем, определен със заключение на вещо лице.
Приетото от въззивния съд за момента, от който се дължи обезщетение, съответства на правилото на чл.31,ал.2 ЗС съгласно което обезщетението се дължи от деня на писменото поискване. Правилото (диспозицията на правната норма) е установено с непроменяна от влизането в сила на Закона за собствеността през 1951 г. редакция на разпоредбата, правилото е ясно и практиката на ВКС по неговото приложение е последователна и безпротиворечива. Жалбоподателят не излага аргументи за твърдението си, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, нито че приетото от въззивния съд разрешение противоречи на разрешението на други свързани с него въпроси, по които да има установена съдебна практика Поради което настоящият състав намира, че твърдяното основание за допускане на касационното обжалване – чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е осъществено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1042 /2008 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.