ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№745
София, 30.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯМИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело №705/2009 г , като взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба на С. Г. С. и Й. Г. С. от гр. Д. чрез адв. Ю, срещу определение №484 от 23.09.2009г по ч.гр.д. № 413/2009г на Върховен касационен съд , III г.о , с което е оставена без разглеждане касационната им частна жалба срещу определение №232 от 29.05.2009г по ч. гр.д. № 445/2009г на Окръжен съд Добрич ,постановено по реда на чл. 396 ал.1 отГПК
В жалбата се поддържа , че неправилно въззивното определение е прието за необжалваемо , а производството по допускане на обезпечение ,за двуинстанционно .
Ответниците оспорват допустимостта на частната жалба и нейната основателност в писмен отговор .
Върховен касационен съд , състав на III г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК .
По същество частната жалба е неоснователна
Обжалваното пред Върховен касационен съд по ч. гр.д. № 413/2009г III г.о. определение е било постановено от ДОС в рамките на въззивния контрол по чл.396 ал.1 от ГПК , по частна жалба на страната , срещу определение по чл. 389 т.1 от ГПК на Добрички районен съд . Щом се касае за въззивно , а не постановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. 274 ал.1 от ГПК ,за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице две положителни условия, предвидении в чл. 274 ал. З от ГПК , а именно : да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК , наред с това определението или да е преграждащо ( чл. 273 ал. З т.1 ГПК ) или с него да се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
С оставената без разглеждане касационна частна жалба е атакувано определение на Добрички окръжен съд, което не е преграждащо за делото по смисъла на чл. 274 ал. З т.1 ГПК , не е и от категорията съдебни актове по чл. 274 ал. З т.2 от ГПК,за които законът предвижда факултативно касационно обжалване , като изложените съображения от Върховен касационен съд III г.о в обжалваното определение№ 484 от 23.09.2009г,са правилни.
Процесуалният закон не предвижда касационно обжалване на всички въззивни определения , поради това и се заема да уреди това обжалване отделно ( чл. 274 ал. З от ГПК ). За преграждащите определения по чл.274 ал. З т.1 от ГПК единственно условие е да са налице изискванията за допускане по чл. 280 от ГПК, но по отношение на определенията , които не са преграждащи за делото и за които обжалване с частна жалба е поначало предвидено в закон ,е въведен самостоятелен критерии, който е материалноправен .
За да се определят като обжалваеми пред Върховен касационен съд една категория определения по предметен, т.е по материален признак , в чл. 274 ал. З т.2 е използван израза «разрешение по същество». За да е ясно , че се касае за материален критерии, а не за процесуално съдържание на акта , изрично е добавена и хипотеза на преграждане развитието на производството с предмет коментираното материалноправно разрешение. Това разбиране за съдържанието на закона бе изведено в т. 6 от
Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г по гр.д. № 1/ 2001г на ОСГК на Върховния касационен съд : на касационно обжалване ще подлежат тези определения , с които се разрешава материалноправен въпрос , свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Разрешението намира приложение и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения, като радакцията на чл.274 ал. З т.2 ГПК сочи да е възприето именно изведеният по тълкувателен път признак . Ако бе имал предвид допустимост на касационен контрол спрямо определенията , за които изрична норма е предвидила самостоятелно възможност за обжалване , то законът би извел като единственно условие наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК и в този случай .
Обезпечителният процес остава извън критерия на чл. 274 ал. З т.2 от ГПК ,определенията по чл.389 ГПК имат привременен , несамостоятелен характер ,с тях не се дава разрешение по същество. По отношение на потвърдени или отменени обезпечителни мерки в рамките на въззивни производства по частни жалби , контролът е двуинстанционен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено
Воден от горното Върховен касационен съдДПг.о
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №484 от 23.09.2009г по ч.гр.д. № 413/2009г на Върховен касационен съд , III г.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.