Р Е Ш Е Н И Е
N 905
София, 09.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември…………..………..
две хиляди и девета….…………………………………………………………година
в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. Иванова………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1771/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. И. от гр. Русе, чрез особения му представител адв. Н. Б. от АК-Русе, срещу решение № 327 от 29.01.2008 година по гр.д. N 489/2007 година на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК. Поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което не е отчено от въззивния съд.
Ответникът Н. П. И. от гр. Русе, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е оставил в сила решение № 69/18.06.07г. по гр.д. № 109/06г. на Русенския окръжен съд. С него е уважен иск на Ж. С. Е., със съдебен адрес гр. Р., срещу Н. П. И. от гр. Русе за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили в резултат на смъртта на баща му -С. Е. Ю. , на 5.05.2004г., причинена виновно от ответника-касатор – иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Размерът на обезщетението е определен на 10 000 лева, а за разликата до претендирания размер от 50 000 лева искът е отхвърлен. За да постанови този резултат съставът на въззивния съд е приел, че е налице влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 171/2005г. на Русенския окръжен съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът е единствен син на пострадалото лице. При определяне размера на обезщетението е съобразил показанията на св. Ф съпруга на починалото лице и св. Н относно начина, по който Ж. Е. е преживял смъртта на баща си, както и влошеното му здравословно състояние – и преди инцидента ищецът е бил с пожизнена нетрудоспособност от 54,5% и е разчитал на помоща на баща си, а след това състоянието му се е влошило.
Жалбата е неоснователна. Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е съобразено с критериите за справедливост, установени в чл.52 ЗЗД, и в никакъв случай не може да се определи като завишено. Касае до смърт, настъпила в резултат на виновно поведение на ответника-касатор, което е установено по задължителен начин в наказателното производство – чл.222 ГПК /отм./. Доводът за съпричиняване на резултата от страна на пострадалото лице или трети лица е напълно произволен, тъй като не е установен по предвидения в закона ред нито в наказателното, нито в настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 29.01.2008 година по гр.д. N 489/2007 година на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.