О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 9
София, 11.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари………………………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1342/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Х., подадена ч. пълномощника му адв. Г. Б. , срещу въззивно решение № 185 от 17.06.2009 година по гр.д. N 119/2009 година на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 400 от 10.12.2008г. по гр.д. № 179/2008г. на районен съд – Г. Делчев и в частта, с която е отменено същото решение и е осъдена община Х. да заплати на Г. А. Б. от гр. Х. сумата 1600 лева. С посочените решения са уважени искове на Г. А. Б. от гр. Х. срещу касатора за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Г. А. Б. от гр. Х. оспорва жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че с обжалваното решение са засегнати материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които следва да се разгледат в контекста на т.2 от същия текст. Въпросите не са формулирани, но според касатора те са свързани с приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ и се отнасят до това дали създаването на нови длъжности опровергава наличието на съкращаване в щата и дали погрешното изписване на длъжността, от която работникът е уволнен, има за последица незаконност на уволнението и неговата отмяна. Развити са и съображения за начина на допускане на доказателства от въззивния съд и за необсъждане на представени по делото писмени доказателства, които съставляват твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, съответно касационни основания за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването.
Позоваването на съдебни актове трябва да се обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което основание за допускане на касационно обжалване се основава в изложението и пълномощникът на касатора. Както се посочи по-горе, обаче, не са формулирани конкретни въпроси, а посочването на текстове от закона не удовлетворява изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това трябва да се има предвид още, че представеното решение на състав на ВКС, III г.о., не е в разрез с приетото по настоящото дело, тъй като там изрично е направено уточнението, че съкращаването на щата е реално, ако конкретната трудова функция действително е премахната или променена по начин, който не позволява заемането й от уволненото лице. Действително наличието на съкращаване на щата не зависи от намаляването на числеността на персонала, защото при трансформиране на длъжности е възможно дори нейното увеличаване, но зависи от съществуването на длъжността с нейните характерни параметри като съвкупност от трудови права и задължения. Въпросът за наличието на грешка в заповедта, касаеща длъжността на работника, освен че е спорна, не е от значение за делото. Както се посочи, решаването му зависи от наличието на реално съкращаване на щата за длъжността, която е заемал към датата на уволнението.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 17.06.2009 година по гр.д. N 119/2009 година на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.