О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 142
София, 17.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5159/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. И. Г. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Р. И. , е подал касационна жалба срещу решение № 503 от 31.03.2008 година по гр.д. N 2988/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 99 от 29.07.07г. по гр.д. № 610/07г. на Пловдивския районен съд, като е допуснато изкупуване в полза на Е. Л. И. от гр. П. на 100/500 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.”К” №23, който имот касаторът е закупил от С. М. Д. и К. М. Н. , за продажна цена от 7404 лева – иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.
Ответниците в това производство С. М. Д., К. М. Н. и Е. Л. И. , всички от гр. П., не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани съществените въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържа довод за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.293, ал.2 ГПК във вр. с чл.281 ГПК, но при постановяване на касационно решение по съществото на правния спор. Посочено е още, че обжалваното решение е постановено в разрез с практиката на съдилищата и са приложени копия от съдебни решения.
Лаконичното изложение, както и приложените съдебни решения, могат да дефинират искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тъй като по делото е било безспорно наличието на съсобственост и извършването на продажба на ид. част в полза на трето за съсобствеността лице, без представяне на декларация по чл.33, ал.1 ЗС, единственият спорен въпрос е бил относно момента на узнаване на сделката от ищцата. В тази насока са разпитани две група свидетели, които са установявали твърденията на всяка от страните. Съдът ги е обсъдил подробно и е изложил правни съображения защо основава решението си на някои от тях, респ. защо не приема други, както го задължава чл.188, ал.1 ГПК. Формирането на вътрешно убеждение на съда, когато е направено при съблюдаване на изискванията на закона, не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, съответно не подлежи на контрол. Трябва да се подкрепи становището на въззивната инстанция, че срокът за изкупуване, при липса на надлежна покана, започва да тече от узнаването на продажбата, при това с нейните съществени параметри. Искането за допускане до касационно разглеждане на жалбата е неоснователно, защото няма противоречива практика на съдилищата по изведения от касационния състав спорен въпрос. Представените решения или не касаят предмета на настоящото дело /иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС/, или не съдържат произнасяне и разрешения, различни от приетото по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 503 от 31.03.2008 година по гр.д. N 2988/2007 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.