О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 446
София , 17.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април…………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 15/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Г. М. и Й. А. М. , двамата от гр. Б., са подали касационна жалба, приподписана от адв. И. С. от САК, срещу решение № 563 от 4.07.2008 година по гр.д. N 888/2006 година на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 2* от 22.06.06г. по гр.д. № 989/05г. на Благоевградски районен съд и вместо него е постановено друго, като е признато за установено по отношение на касаторите, че З. С. М. и Д. Г. М. от гр. Б., не дължат сумата 6000 лева към 24.11.2002г. и сумата 4000 лева към 1.04.2003г., които са част от сумата 18448 лева, представляваща парично задължение по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 169/04г. на Благоевградския районен съд, въз основа на несъдебно изпълнително основание – нот. акт за продажба на право на строеж № №35/2002г. – иск с правно основание чл.254 ГПК.
Ответниците З. С. М. и Д. Г. М. от гр. Б. не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани съществени въпроси, които следва да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържат доводи за недопустимост и неправилност на решението, последната поради материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл.281, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Посочено е, че в разрез с постоянната практика на Върховния касационен съд възиивната инстанция е приела, че ищецът Д има правен интерес да води отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК при положение, че липсват категорични доказателства дали е съпруг на ищцата З дали спрямо него действа разпоредбата на чл.25, ал.2 СК.
Изложението и приложените към него съдебни решения могат да се определят като искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. То е неоснователно, защото формулираното оплакване за недопустимост на иска не съответства на данните по делото. Самите касатори са приложили изходящи от тях документи /напр. молба за образуване на изпълнително дело/, в които са поддържали, че реализираният строеж, макар и придобит на името на З. М. , съставлява съпружеска имуществена общност със съпруга й Д. М. По този въпрос не е имало спор и в производство пред районния и окръжния съд не са правени доводи. Принципното изискване за правен интерес от иска не може да се свърже с данните по настоящото дело, нито представените съдебни решения /които трябва да са влезли в сила/ обосновават тезата на касаторите за наличие на противоречива съдебна практика, която трябва да бъде преодоляна чрез допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 563 от 4.07.2008 година по гр.д. N 888/2006 година на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.