О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 839
София, 14.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни………………….………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 514/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
„К” О. , представлявано от управителя Ц. Н. К. от София, е подало касационна жалба срещу решение № 222 от 20.11.2008 година по гр.д. N 3856/2007 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.07.2007г. по гр.д. № 3993/05г. на Софийския районен съд, 73 състав в частта, с която „К” О. , София, е осъдено да заплати на А. А. П. от гр. П. сумата 6999,31 лева, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2005г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 500 лева – искове с правно основание чл.128 КТ и чл.245, ал.2 КТ.
Ответникът А. А. П. от гр. П. оспорва жалбата с писмен отговор, в който са изложени съображения както относно липсата на основания за допускане на касационно обжалване, така и по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправните и процесуалноправни въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, са от непосредствено значение за изхода на делото. Те са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до приложението на императивните разпоредби на чл.188, ал.1 ГПК във вр. с чл.157, ал.3 ГПК, чл.128 КТ във вр. с чл.270 КТ и за съотношението между чл.245, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД. Представени са незаверени копия от съдебни решения за обосноваване на становището, че съществува противоречива практика на съдилищата по повдигнатите въпроси.
Независимо от това не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Първото основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ или последователна практика на ВКС по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в разрез с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС и на по-долни съдебни инстанции /без данни дали са влезли в сила/ насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са относими към разглеждания случай. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с обсъждането на заключението на вещото лице, което се извършва съвместно с другите доказателства по делото. Не е представена и противоречива практика по приложението на 270 КТ – разпоредбата е императивна и изисква работодателят да установи твърдението, че е платил трудовото възнаграждение, а това по делото не е направено. Изготвянето на ведомостите е предварителна счетоводна дейност и не установява наличието на плащане до полагането на подпис от работника или служителя, или от пълномощника му, с който се удостоверява получаването на сумата, или до превеждане на трудовото възнаграждение на влог в банка. По приложението на чл.245, ал.2 КТ също има постоянна практика на ВКС и съдилищата, която е взета предвид от въззивния съд. Съобразено с правилото, че специалната норма дерогира общата. В ясния текст на КТ е разписана изискуемост на вземането заедно със законната лихва за периода на забавата. В полза на работниците или служителите законодателят е разпоредил забава, която е мотивирана от особената важност на вземанията, които произхождат от неизплатени трудови възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 222 от 20.11.2008 година по гр.д. N 3856/2007 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.